Всяка събота Степан Юринец изминава общо 300 километра, за да продава стоката си на пазар в покрайнините на хърватската столица Загреб. Там той предлага картофи и зърнени храни собствено производство – от фермата, която стопанисва в Северна Хърватия заедно с брат си. Вече 30 години те продават продукцията си по този начин.
Въпреки неуморната работа, двамата земеделски производители не са в състояние да се конкурират с вносните продукти на пазара, доминиран от големи вериги супермаркети и множество прекупвачи. Така местните производители са принудени да продават продукцията си все по-евтино, а това застрашава техния поминък.
Вносът от чужбина застрашава местните производители
„Внос от Испания, внос от Италия и Португалия, бейби картофи от Египет и Кипър – всичко се внася отвън. Не мога вече да продавам стоката си, защото ми предлагат цена, която изобщо не покрива разходите“, казва Степан за ДВ.
Въпреки че разходите за производство се увеличават, включително за семена, торове и гориво, цените, плащани на производителите, остават ниски. Затова двамата земеделски производители не желаят да продават на супермаркети и прекупвачи на толкова ниски цени. Отделно от това пазарът е разпокъсан и неорганизиран, вносителите си имат силно лоби, а държавата сякаш е забравила малките земеделски производители.
Степан е възмутен от това, че дребните фермери не са били поканени на срещата, на която са били договорени цените между потребителите и вносителите на картофи. „Те си определиха много ниски цени, примерно 5 килограма картофи за 4 евро – това е 0,80 евро на килограм. Принуждават ме да продавам на пазара един килограм картофи за 0,50 евро. А на едро продавам по 30 кг за 10 евро. Това са цените“, казва обезвереният производител.
Веригите диктуват цените
Докато супермаркетите и прекупвачите диктуват цените на пазара, местните производители се борят да оцелеят, а потребителите – да се справят. В същото време разходите за живот се увеличават: годишната инфлация в Хърватия е 5%, а средната брутна заплата в страната (около 1 300 евро) е сред най-ниските в ЕС. И това сякаш не е достатъчно: данните на Евростат за 2 000 храни и услуги показват, че разходите за храна в Хърватия са с до 20% по-високи от средните за Европа.
„Отвратен съм, но трябва някак да живеем. Цените наистина са се повишили със 100%“, казва за ДВ един от купувачите на пазара. Друг разказва, че цените са започнали да се качват още по време на пандемията от Ковид, когато все още не беше въведено еврото. А след това цените направо били полудели и днес със 100 евро не можеш да си купиш почти нищо, казва той.
Акции за бойкот
Така се стигна до инициативата „Хей, инспекторе“ – за бойкот на търговските вериги. Първият от тях се проведе на 24 януари и беше подкрепен от много хора в цялата страна. За ДВ Йосип Келемен от сдружението „Хей, инспекторе“ казва:
„Установихме, че една и съща търговска верига – примерно германска – продава един и същи продукт в Хърватия със 190% по-скъпо. Заплатите ни бяха увеличени с по-малко от 10%, а цените нараснаха със 60 до 100%. Това е в пълно противоречие с това, което ни казват, а именно, че живеем добре. Не, ние не живеем добре! А потребителите вече трудно покриват ежедневните и месечните си разходи.“
Бойкотът се координира в социалните мрежи, а инициативата междувременно се разпространи и в други страни от региона – Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Македония, Словакия и Словения. В България за 13 февруари е насрочен първи подобен протест – Ден за бойкот на търговските вериги.
Дали протестната инициатива ще насърчи потребителите в Хърватия да купуват местни продукти, като по този начин помогнат на земеделски производители като Степан да си възвърнат позициите на пазара? Това предстои да разберем. Но засега потребителите изглежда са решени да направят всичко възможно, за да се чуе гласът им.
Автор: Давор Батисвайлер