Недостигът на работна ръка, тромавите административни процедури и липсата на единна координация между институциите бяха във фокуса на кръглата маса на тема „Достъп до пазара на труда на работници от трети страни – предизвикателства и решения“, организирана от Българската стопанска камара (БСК) и Националния борд по туризъм (НБТ) с подкрепата на Министерството на туризма.
Сред конкретните мерки, които правителството възнамерява да въведе, са ускорена дигитализация на процедурите, облекчаване на визовите изисквания, скъсяване на сроковете за признаване на квалификации, както и премахване на редица административни тежести. Вицепремиерът Гроздан Караджов посочи необходимостта от разширяване на междуправителствените спогодби със страни като Индия, Непал и Узбекистан, както и засилване на капацитета на консулските служби.
Липса на институционална координация – системен проблем
Многократно бе подчертано, че на България ѝ липсва централизирана институция, която да координира процесите по трудова миграция. „Действащите 13 режима за достъп до пазара на труда и участието на 6 различни институции създават хаос“, заяви Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет.
Деница Сачева, председател на Комисията по труда в НС, призова за реорганизация на изпълнителната власт и разкриване на нови щатни бройки в институции като Агенцията по заетостта и Министерството на външните работи, за да се справят с лавинообразния обем от работа. Тя представи и законодателните инициативи, които се очаква да бъдат гласувани още в началото на юни, с цел облекчаване на процедурите за наемане на чужденци за летния туристически сезон.
Практически затруднения и сигнали за злоупотреби
Практическите затруднения, с които се сблъскват работодатели и посредници, бяха представени от представители на бранша. Николета Иванова от „Интернобмен“ даде тревожен пример с индийското посолство, където първият възможен час за интервю за работническа виза е едва през януари 2026 г. Сигнали за корупционни практики и пропуски в обработката на документи също бяха повдигнати, като бе отправен апел за въвеждане на персонални идентификационни кодове за посредниците и централизирана електронна система за проследяване на процесите.
Обединение около нуждата от спешни реформи
Икономически оператори, синдикати и представители на институциите се обединиха около тезата, че вносът на работна ръка от трети страни не е универсално решение, но е необходим междинен инструмент, докато се въведат по-дългосрочни политики – включително реформа в образованието, развитие на дуалното обучение и привличане на българите от чужбина.