Върховния касационен съд намали присъдата постановена от Апелативен съд – Пловдив на Владимир Панайотов от 4 години на 3 години и 4 месеца „лишаване от свобода“. Той е лишен и от правото да управлява МПС за 6 години. Решението е окончателно.
Панайотов, който е бивш полицай, беше подсъдим заради това, че на 19 юли 2021 година е нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на седемгодишната Моника на пешеходна пътека в с. Братаница.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата на частния обвинител за неоснователна. Претенциите за нарушение на закона и за допуснати съществени процесуални нарушения са декларативно заявени, неконкретизирани и се свеждат единствено до излагането на твърдения.
Касационният съд приема за неоснователно твърдението на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Несъстоятелни са аргументите относно съдържанието и значението на изразеното и изказано от подсъдимия съжаление за извършеното деяние и за настъпилия тежък резултат, казват от съда. Въззивната инстанция правилно е преценила, че в случая изразеното съжаление не е формално, а напротив, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт съдържание. „Най-красноречивата оценка за причиненото от него се съдържа в признанието му, че цял живот ще носи чувството, че е убиец на пострадалото дете“, пише в мотивите на ВКС.
По отношение на оплакването, че оказаната от Владимир Панайотов помощ на пострадалото дете след инцидента не следва да бъде отчитана като смекчаващо отговорността му обстоятелство касационната инстанция посочва, че въззивният съд правилно е приел, че макар подсъдимият да не е отдал първостепенно значение на грижата за пострадалото дете, а се е обадил първо по телефона на свои колеги в МВР, това негово поведение в случая не изключва безспорно установения факт на впоследствие оказаната от него помощ на пострадалото дете, изразяваща се държането на детето и в правенето на изкуствено дишане.
Относно възражението на Владимир Панайотов за явна несправедливост на наказанието ВКС констатира, че във въззивното решение не е постигнат справедливият баланс между тежестта на деянието, личността на дееца, подбудите за извършването на деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, от една страна, и отмереното наказание, от друга.
Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по възложена му „служебна задача“ в качеството на служител на ГДБОП – МВР и че е извършил нарушенията в преследване изпълнението именно на тази задача. Но доколкото изпълнението на служебни функции от служители на МВР е изцяло правомерна и общественополезна дейност, преследването на тези цели не може да получи отрицателна оценка и да характеризира подсъдимия в негативен план.
По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването на защитата за подценяване тежестта и значението на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за извършването на деянието. Съдебният състав намира, че липсва основание за смекчаване на допълнителната санкция – „лишаване от правоуправление“ за 6 години.