Лидерите на Европейската народна партия публикуваха декларация, която практически отменя почти всичко заложено в Европейската зелена сделка от 2019 г. Накъде се върви… Пред ФАКТИ говори Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП/ГЕРБ.
– Г-н Новаков, идва ли краят на „Зелената сделка“. От ЕНП вече излязохте с конкретни стъпки. Какво ви накара…
– Не съм склонен да спекулирам дали е дошъл краят конкретно на „Зеления пакт“. Със сигурност знам, че твърде много неща се объркаха с него и то в ущърб на Европейския съюз, икономиката му и на държавите-членки. С работата по законодателния пакет, в предишния си мандат Европейският парламент научи тежък урок и то по отрезвяващ начин.
Съюзът се опита да въведе преждевременно и насила правила, ограничения и мироглед, за които не беше подготвил почвата.
Именно тя не беше подготвена нито в технологично, нито в оперативно отношение. Извеждаш от експлоатация енергийни мощности, но без да си осигурил алтернативни такива. Забраняваш двигателите с вътрешно горене, но без да си осигурил технологично и ценово издържани алтернативи. Въвеждаш ограничения за производството на естествени етерични масла, базирайки се на грешна логика и мотивация.
Примерите са десетки, урокът е един – не можеш да построиш къща без да си направил основите преди това.
Не можеш да въвеждаш „Зелен пакт“ без да си създал условията за прехода на икономиката, конкурентоспособността, енергетиката и заетостта.
Със сигурност не е сложен край на грижата за климата, защото виждаме реалността, но Съюзът трябва да сложи край на силовите методи на въвеждане на правила.
– Защо ни бяха нужни години, за да осъзнаем, че в “Зелената сделка“ имаше крайни решения, които пречат на икономиката на ЕС?
– Човек се учи цял живот, Европейският съюз също. В това няма нищо лошо. Може би помните – навремето рухна идеята за конституция на ЕС, защото макар и да бяха златните години на Съюза, за определени държави това беше цел, която отиваше твърде далеч. По същия начин „Зеленият пакт“ изпревари технологичното, геополитическото и икономическото време, в което живеем. В резултат последва разочарование, движение в обратна посока и евроскептицизъм. Последва и реакцията за пренебрегване на проблемите с климата – много хора просто не искат да чуват за това именно поради лошия си опит със „Зеления пакт“. А последното е много сериозен обратен ефект. Ще отнеме години на доказване наново, че проблемите с климата са истински, за да се върне доверието в законодателство, което да им обърне внимание.
Ако мога така да се изразя, имаше и утежняващи вината обстоятелства – регламентите под шапката на „Зеления пакт“ бяха обявени преди пандемията, преди нападението на Русия над Украйна, преди енергийната криза и геополитическите размествания. Т.е. ако от 2019г. започна процесът на оформянето на „Зеления пакт“, никой не спря за момент да се замисли как това се връзва с бурния свят покрай нас. Целта беше пълен напред въпреки всичко. Бизнесът и хората останаха извън борд.
– И друго. Трябваше ли президентът на Съединените щати Доналд Тръмп да извади страната от Парижкото споразумение, за да погледнем и ние по-трезво на нещата от чисто икономическа гледна точка?
– Поне според мен, новият президент на САЩ вече играе и ще играе положителна роля за „събуждането“ на Стария континент. Твърде много кризи и събития минаваха покрай Европейския съюз, влияеха му крайно отрицателно и предизвикваха много щети. На някои от развитията реагирахме и създадохме инструменти и механизми, променяхме законодателство и имаше ефект.
В огромната си част обаче Съюзът така и не намери време и смелост за цялостна регулаторна и институционална мобилизация в отговор на ставащото около нас. Сега насила и бързо се налага да действаме. Ефектът на човешката психология – ако не е горял пожар, не ти трябва пожарогасител, се пренася и върху амбициите на държавите-членки, които правят значителни стъпки в обединяването на Европа, но само когато положението е критично.
Нима не беше ясно, че с анексирането на Крим е само въпрос на време преди следваща голяма стъпка от страна на агресора?
Нима не е ясно, че с изгряването на Китай като икономическа сила е въпрос на време за реално предявяване на претенции към света, започвайки от Тайван, например. Защо трябва да ни интересуват претенциите към Тайван? Заради глобалния производител на полупроводници TSMC, който е базиран там и е в основата на технологичното развитие на Запада – от дистанционното, с което отключваме колите си, до чиповете в мобилните телефони. Не знам дали хората, които се разхождат по булевард „Витоша“ в този момент, могат да си представят какво означава успешно посегателство върху Тайван.
– ЕС ли си даде сметка колко разрушително е въздействието на тази политика върху съюза, или…
– Хората бяха в основата, чрез изборните резултати по държави. Бизнесът беше в основата в различните сектори. Те дадоха да се разбере ясно, че не се прави така.
Докато класации като например „Doing Business“ на Световната банка показваха колко неприветлив е Европейският съюз по отношение правенето на бизнес, вместо орязване на регулаторните пречки за инвеститори, иноватори и работодатели, Съюзът реши да изненада всички със „Зеления пакт“. Последното е антипод на опростяването на правилата и ускоряването на производства и инвестиции. Нека не бъда разбиран погрешно – естествено, че не искаме индустриалната химия да замърсява питейната ни вода в условията на тотална дерегулация и „див Запад“. Когато обаче десетки големи европейски производители обявяват, че обмислят изнасяне на производството на друг континент, трябва да се замислим и да се задействаме.
Именно частта със замислянето дойде едва с новия мандат на Европейската комисия и по-конкретно с обявения на 28 януари „Компас на ЕС за възобновяване на конкурентоспособността и осигуряване на устойчив просперитет“. Дори дългото и сложно име подсказва брюкселския привкус. По коридорите вече се носят квалификации, че ще бъде „опит за изкупуване на грехове“ и изчистване на имиджа. Истината е, че ако тази инициатива не дерегулира по разумен начин десетки регламенти и няколко политики, Европа ще има още едно загубено десетилетие на икономически растеж (след десетилетието, последвало световната финансово-икономическа криза от 2008г.).
Трябва ни действие с магнитуда на създадената някога Европейска общност за въглища и стомана, която дава началото на ЕС.
– Прекратяване на практиката на допълнително усложняване на екологичните регулации на национално ниво. Какво трябва да ни каже това…
– Има поне четири нива на бюрокрация. Първото е, когато Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз не успеят да договорят достатъчно опростени правила. Второто ниво е, когато държавите-членки транспонират тези правила в националното си законодателство. С цел да се предпазят от критика, наказателни процедури и лоши одитни констатации от страна на ЕС, държавите въвеждат допълнителен пласт бюрокрация – изисквания за документи и процедури, които ЕС никога не е искал. Последното се повтаря на регионално и на общинско ниво в различните държави. В резултат на това „позлатяване“ на правилата индустрията на континента диша все по-тежко и по-бавно.
Ако някой учен успее да разчупи този модел, заслужава Нобелова награда за икономика. Ако някой политик успее да изпълни такава политика, той заслужава постоянно място сред създателите на Европейския съюз. Това е реформа, буквално създаваща наново Съюза.
Като за начало, реална стъпка можем да положим с реформа на процеса по оценка на въздействието на проектите за ново законодателство на Европейския съюз. Трябва ни реалистична, всеобхватна и прозрачна оценка на въздействието, поставяща по-често в центъра индустрията и работните места. Така ще си дадем сметка какво трябва да направим, за да подготвим различни сектори за каквито и да са промени без „шокова терапия“. Дори по-важното – ако оценката на въздействието покаже, че нещо е прекомерно, трябва някой да дръпне ръчната спирачка преди разпоредбите да връхлетят дадените сектори.
– Какво се случва с въглеродните емисии и това как ще рефлектира върху Мариците…
– Онези, които най-малко знаят отговора на този въпрос, са най-тежко засегнатите. Именно заетите в сектора, техните семейства, градове и региони са на предна линия, а именно те последно научават отговорите.
Точно тази пирамида трябва да обърнем. Хората, които са засегнати, първи трябва да знаят за бъдещето си и трябва да участват в неговото формулиране и посока. Вярвам, че именно това ще направи новото правителство.
– В ЕС се коментира и това, че тази промяна е победа за държавите, които са за ядрена енергия – България е сред тях, в продължаващата им битка с държавите, които са за възобновяема енергия…
– Както в автомобилната индустрия, така и в енергетиката, трябва да сме отворени към технологично неутрални решения и алтернативи. Именно за това, например, гласувах против забраната за производство на двигатели с вътрешно горене. Защото енергетиката е въпрос на микс от производствени мощности и въпрос на национална сигурност – не е редно да сложим всички яйца в една кошница. Т.е. нека да не зачеркваме възможности, а да ги увеличаваме.