България е изправена пред сериозни икономически и финансови предизвикателства. Един от основните проблеми е липсата на ясни и официални данни относно финансовото състояние на страната.
„Единственото сигурно е, че няма официална информация в крайна сметка и точно това дава почва за тези слухове“, коментира бившият министър на икономиката Никола Стоянов в студиото на „Денят ON AIR.
Относно въпроса дали България ще може да постигне 3% дефицит, Стоянов изрази оптимизъм, че това е възможно, но само ако се справим с ефективността на приходната част на бюджета и ако се премахнат течовете в социалните плащания. Според него, в България има много области, в които се злоупотребява с държавни помощи, като например инвалидните пенсии, и че ако бъдат ограничени злоупотребите, то социалните разходи ще могат да се запазят, а бюджетът да бъде по-балансиран.
„Истината е, че навсякъде има нужда от повече средства. И в крайна сметка за това е и правителството, да приоритизира къде колко трябва да се даде“, заяви Стоянов пред Bulgaria ON AIR.
Когато става дума за въпроса за държавната регулация на цените на храните, Стоянов смята, че таван на надценките за продукти от първа необходимост може да бъде полезна мярка. Той припомня, че такава мярка беше предложена по време на второто служебно правителство. Въпреки това, Стоянов подчертава, че проблемът не е само в цените, а и в недоверието към постоянството на държавата като регулатор. България вече е преминала през периоди, в които подобни усилия са били неуспешни именно заради липса на последователност и приемственост в политическите решения.
„Основният проблем е в крайна сметка в политическата нестабилност, която беше години наред и в парламента се злоупотребяваше и се раздуваха социалните плащания без да има база“, посочи Стоянов.
Гостът е убеден, че политическата нестабилност в България няма да премине без последствия. Той подчерта, че честите избори и липсата на стабилно управление водят до негативни икономически последици, като например забавяне на важни проекти, раздуване на социални плащания без реална база и пропуснати възможности за усвояване на средства по различни фондове, включително плана за възстановяване и устойчивост. Това всичко натоварва бюджета и може да доведе до по-дълбока финансова дупка, която няма да изчезне без да остави своята цена.