Що за хора сме балканците, що за нрави носим. Кога се преминава границата на балканското търпение, за да се вдигнем на протести. Като тези в Сърбия. И що е то да си шоп… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Ана Кочева от Института за български език към Българската академия на науките (БАН), специалист по българска диалектология и лингвистична география
– Проф. Кочева, за колко сръбски диалекта знаете?
– (Усмихва се) Предполагам защо ми задавате този въпрос.
– Не, не предполагате. Уверен съм…
– Добре, да видим. Сещам се поне за три групи веднага – щокавски, кайкавски и чакавски.
– Тогава на какви диалекти говорят хората в Сърбия и властите, че не могат да се разберат? Свидетели сме на огромни протести в Сърбия…
– (Усмихва се) Не вярвам, че неразбирателството е заради диалектите.
– И аз не вярвам, но къде се къса нишката… Свидетели сме на многочислени протести по улиците на Белград, стигнаха и до Нови Сад…
– За мен проблемът е както политически, така и генерационен, но те са и свързани. В езиков план дори не става дума за различни диалекти, а за различен сленг. От една страна са младите – с техния младежки сленг, а от другата страна са властите с техния най-вероятно останал в миналото наратив, защото действително в последно време двете генерации не са в състояние не само да се разберат, но и да си подадат ръка, а най-вероятно и да продължат да живеят заедно по същия начин.
– Кога му кипва на балканеца. Ясно е, че балканците сме търпеливи, но кога се изчерпва границата на търпението…
– Когато говорим за това, че балканците сме търпеливи – нека да не съм лош пророк, но започвам да си мисля, че май българите сме най-търпеливи в това отношение. И не че призовавам всички да станем и вкупом да се вдигнем… Но това, което виждаме да става напоследък – първо в Румъния – по повод на изборите за президент, които бяха компрометирани, после протестите и в други балкански страни, където негодуват срещу цените в големите вериги, защото те стават все по-непосилни – са показателни факти. Но, да, в Сърбия сме свидетели на повече от мащабни протести. За мен в основата не е само инцидентът в Нови Сад, когато падна козирката и хора загубиха живота си. По-дълбок е, не е само безхаберие и корупция.
– Но това, че никой не пое отговорност ядоса хората. Загинаха 15 човека, а властите прехвърлят „топката“ помежду си. Това мина границата на търпението….
– Позволете ми да смятам, че това е на повърхността. То даде повода. В Сърбия има разлом между хората и управляващите от много време насам. Хората в Сърбия от много, много време искат страната да стане действителен член на Европейския съюз. Чуваме как Вучич твърди официално, че Сърбия трябва да бъде част от ЕС, а, всъщност, прави всичко възможно това да не се случи. И онова, което стана в Нови Сад, просто запали фитила. Но не смятам, че е само това, че само там е заровено кучето.
– В този смисъл и ние сме търпеливи спрямо Република Северна Македония, но дали трябва да сме такива…
– Аз не бих казала, че ние сме търпеливи относно отношенията ни с Република Северна Македония, защото ние вече нямаме билатерални отношения с тях, що се отнася до членството им в ЕС. Тези отношения са билатерални по отношение на Договора за добросъседство и сътрудничество. В него са заложени важни клаузи, свързани с двустранните ни отношения, които нашата съседка “пропуска“ да изпълни: във връзка с нашите сънародници и техния официален статут, във връзка с преодоляването на езика на омразата и т.н. Това са неразрешени въпроси и до ден днешен. Има и други неща и те са по отношение на разсекретяването на досиетата, на промяната на учебниците. Неслучайно ги свързвам, защото разсекретяването на досиетата ще осветли миналото, а учебниците в това отношение също има накъде да се променят. Защото миналото, ако щете и най-далечното, а и по-близкото, не се четат коректно в Република Северна Македония. Те често са забулени в една мистификация, особено грозна спрямо най-близкия съсед, каквато е Р България. Манипулациите са свързани с грозното лице на македонизма, разбира се. Днес продължават да се берат обилните плодове на македонизма. Тази идея, разбира се, е свързана и със сръбската доктрина. Така че не бива да се изненадваме, че днес особено управляващите в Република Северна Македония се чувстват по-добре в т.н. сръбски свят.
– Има ли сили, които искат Северна Македония да не върви към ЕС. Как мислите?
– Подозирам, че проводници на тези сили са самите управляващи в Република Северна Македония. Защото те вече не веднъж и не два пъти открито заявиха, че няма да се съобразят с предприсъединителната рамка. Там нещата са разписани много ясно, но мина достатъчно време, за да започне изпълнението им. Е, не се изпълняват и няма ни най-малко намерение да се изпълнят. Започна да се говори за промяна на тези условия, за опити да се променя вписването на българите в Устава, което трябва да стане в самото начало на предприсъединителния етап, да се отмества към неговия край, и т.н. Все неща, които аз не виждам как ще бъдат предоговорени с ЕС, защото тези разговори вече са затворени.
– Скоро учени от БАН реагирахте остро на зачестилите спекулации в Сърбия с идеята за шопска “нация”. Какво ви подразни…
– Ние не сме се подразнили сега от тази теза, защото тя е много, много стара. По-скоро реагирахме, защото този полуфабрикат е свързан със съдбата на нашите сънародници в Западните покрайнини. Вие знаете, че в Царибродско, в Босилеградско живее компактна маса българско население, което, слава Богу, официално е признато за българско малцинство в Сърбия. Официално казвам, защото неофициално се прави всичко възможно неговият живот да се вгорчи максимално. Да бъде икономически в изключително тежка и неизгодна ситуация, здравеопазването да бъде под всякакво приемливо човешко равнище, образованието също да се поддържа на ниско ниво. И върху всичко това, което ви изброих, което определя нелеката съдба на сънародниците ни там, за пореден път се лансира тезата за наличието на “шопски език“ и “шопска нация“ по тези места. Тоест, видите ли тези хора са говорещи шопски език, който засега не е нито сръбски, нито български. Те са шопи и следователно не са част от българското езиково и етническо пространство. Това е междинната фаза. А в един следващ момент те могат да бъдат произведени в прави сърби. Ако продължават да се противопоставят, защото те неизменно са го правили и го правят и в момента, хората в тези райони ще продължан да бъдат тормозени, че в крайна сметка те ще се обезлюдят по силата на най-обичайното стечение на обстоятелствата – изселване на българите от тези земи.