Третото българско царство не е страшно и не заплашва никого. Царската тема висне като гилотина, която сякаш ще отреже пръст на България. Отдавна темата е в историческите изследвания, каза проф. Петър Стоянович в интервю пред БНР. В предаването „Неделя 150“ той разказа любопитни и поучителни изводи от новата книга „Третото българско царство 1987 – 1946“, в съавторство с Ивайло Шалафов, в която има биографии, длъжности и личности от периода, обхваща периода от Освобождението до 1946 г.
„В България монархическа традиция няма в този период период. Имаме аристокрация и вечната сиромашия, но от гледна точка на принципите на монархията и правилната монархическа традиция, България успява за кратко време да се нареди в много приличната златна среда на Европа. И тогава България е една кокетна европейска монархия, която и до днес, благодарение на своя елит, продължава да бъде цитирана в Европа, там където традицията е голяма и до днес представляваме една малка културна брънка в световната цивилизация“, каза проф. Стоянович.
Той обясни, че това което се случва в периода след Освобождението в България е аналогично с настоящето.
„Първата смяна на правителства показва, че ние имаме избирателна памет. Преди 2 години у нас се смениха толкова правителства. Няма почти нищо ново в периода на Третото българско царство, което да не изживяваме по време на Първата и Втората република, и в момента. Ако смятаме, че политиците ни днес са прости и полуграмотни и неподготвени за ролята, която играят, върнете се 150 години назад. И ще видите, че основната маса е същата, но отгоре са хора, които са на европейско ниво, някой от тях учили в западни университети, например Константи Стоилов. Да не би да не е имало бой по негово време? За всички неща, които пише Алеко Константинов е по негово време. Но преобладаващата част от хората са със средно образование. Стамболов, Иванчов са всъщност едни полусамоуки и грандиозно обучени от живота, поствъзрожденски играч“, каза проф. Стоянович.
И допълни, че и тогава думата морал е много разтегливо понятие:
„Ние грешно обучаваме своите млади хора, че българите са толкова изключителна нация, че няма втора на света. А като погледнем обективно, не е вярно, че „от Искъра по-дълбоко нема“, има и други реки.“
Проф. Стоянов смята, че „трябва да успокоим тази привидна патриотарщина, която рано или късно ще ни погуби, защото ние сме част от световни отбранителни системи“.