Украинският президент Володимир Зеленски каза в телевизионно интервю, че предложената сделка със САЩ, предвиждаща достъп на Вашингтон до украинските редкоземни минерали, няма да работи, ако не бъдат осигурени гаранции за сигурност на Киев. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс буквално разтърси Европа с изказването си на Мюнхенската конференция по сигурността, а думите му отекнаха по целия свят. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина – преподавател в Катедра “Политология” към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, експерт по разрешаване на конфликти.
– Проф. Дронзина, какво ви направи най-силно впечатление от Мюнхенската конференция за сигурност. Какво чу Европа…
– Онова, което чух, ме кара да мисля, че евроатлантическата солидарност във вида, в който я познаваме, е вече минало. Америка е друга. Ако първият избор на Доналд Тръмп можеше да се сметне за случайност, вторият бележи закономерност. Във вътрешен план администрацията на Тръмп се стреми да прочисти федералната държава, да наложи обществения консерватизъм и като следствие в международен план да препозиционира САЩ в международната общност. Най-странното е, че не чуваме за никаква вътрешна съпротива на политическите му противници. Както Le Monde писа, „изглежда, че ступорът е обхванал американските законодатели – от объркани демократи, до страхливи или победени републиканци – както и основните медии и прогресивната част от гражданското общество. Множеството фронтове, отворени едновременно, затруднява виждането на голямата картина. Още повече, че Тръмписткото движение, което се гордее с насърчаването на прозрачност и абсолютна свобода на словото, напредва в предумишлена непрозрачност, за да предефинира периметъра и природата на „федералната държава.“
– Определено речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс доста разстрои европейските партньори. Какво каза той, което в Европа не искахме да чуем ясно артикулирано?
– Речта на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс, издържана в класическия стил „нищо не казвам“, разстрои европейските партньори.
Тя звучеше назидателно, менторски и приличаше като САЩ да чете лекция по демокрация на ЕС.
Изпълнена с упреци към Европа в стил а ла Тръмп и а ла Мъск, речта изобилстваше с обвинения и критики – като се започне от свободата на словото и се стигне до отмяната на изборите в Румъния. Трудно е да се повярва, че политик с такъв ранг може да определи цензурата като най-големия проблем на Европа по настоящем, когато за всекиго е ясно, че най-големия ѝ проблем е Русия. Тя е проблем и на САЩ, но администрацията на президента Тръмп или не го разбира, или се прави че не го разбира, или пък толкоз си разбира от външна политика и международни отношения. Да не говорим, че от президента, от вицепрезидента и от държавния секретар по отбраната само за няколко дни дойдоха рекорден брой противоречиви послания ….. Отдавна не бях слушала толкова слаба и нищо не означаваща реч.
– Вие споменахте, че Ди Ванс говори за свободата на словото и стигна до отмяната на изборите в Румъния. Какви примери са това?
– Измислени. Те просто прикриват подкрепата на САЩ към партии като „Алтернатива за Германия“ с аргумента, че правителствата трябвало да чуят гласа на народа. Илон Мъск не само че подкрепи крайно десните през декември миналата година, но им даде и трибуна, като проведе разговор с техния лидер и го публикува на своята платформа през януари. Очаквано най-острата реакция дойде от канцлера Олаф Шолц, който на втория ден от конференцията каза, че Германия няма да приеме външни фактори да се намесват в изборите, добавяйки: „Това не се прави, със сигурност не сред приятели и съюзници…“ И това след обнародвания от германския изследователски институт CeMAS материал, в който се доказва, че Русия провежда дезинформационна кампания, целяща да подкрепи „Алтернатива за Германия“, да подкопае основните политически партии в страната и да засее икономически тревоги преди изборите на 23 февруари. Тези изводи бяха подкрепени от Шпигел и изданието на Йейлския университет YaleGlobal Online. Странно е, че Путин и Тръпм са на едно мнение… Или пък не?
– Позицията на ЕС как я видахте. Имаше или нямаше даден ясен отговор на думите на Ди Ванс в речта на Урсула фон дер Лайен…
– Нямаше въпрос, за да има отговор. Имаше обвинения, че ЕС, в чиято ДНК е втъкано уважението към човешките права, не ги спазвала (това е стар и безпочвен мотив на Мъск) и упреци към Румъния, че се е защитила срещу руските хибридчици като е отменила резултатите от изборите. С което Ди Ванс заподозря ценностен разлом…. В смисъл, че Европа била изневерила на демократичните ценности. Абсолютно безсмислено подозрение. Аз бих казала, че ситуацията е тъкмо обратната – ЕС твърде много говори и държи на ценностите си, поради което пропуска момента с интересите и геополитиката. Затова и в останалата част на света – имам предвид извън Запада – не я разбират. Но това е тема на друг разговор. Колкото до речта… Речта на Урсула фон дер Лайен беше далеч по-смислена и отрази европейската позиция, но разкри ясна липса на лидерство. По принцип няма съмнение, че ЕС трябва да се адаптира към променящия се свят, но не чухме убедителна аргументация как това ще стане. Уж твърдите ангажименти към Украйна отново нямаха нито срок, нито пък чухме да се предвижда изработване на пътна карта за нейното приемане в НАТО – на което САЩ твърдо се противопоставя, и в ЕС, където нещата са повече под контрола на Европа.
– Показа и защити ли ЕС някаква лидерска позиция, или просто отрази присъствие?
– Като цяло ЕС не е демонстрира лидерство, отговарящо на нуждите на момента. Реакцията на външните министри по време на панела беше адекватна: като цяло те се обединиха около позицията, че Европа е изправена пред „екзистенциален“ момент в своята история и трябва да заеме смела и единна позиция, когато става въпрос за гарантиране на бъдещата сигурност на Украйна. Германският външен министър Аналена Бербок подчерта, че на лозунга „Америка на първо място“, ЕС отговаря с „Обединена Европа“. „Ние казваме, че има необратим път за Украйна към НАТО“, заяви външният министър на Обединеното кралство Лами, добавяйки, че това е „най-евтиният и най-добрият механизъм за осигуряване на мир не само в Европа, но и в целия евроатлантически регион“. Тази позиция е противоположна на американската – че членството на Украйна в Алианса за момента е неосъществима мечта. Но, както се казва, да доживеем до понеделник.
– Мнозина окачествават подхода на Тръмп като подход на бизнесмен. Но така ли се прави световна политика. Ще прави от Газа курорт, ще разработва природните ресурси на Украйна…
– Който иска да разбере повече за Доналд Тръмп като бизнесмен, да прочете книгата на Russ Buetner и Susane Graig „Щастливият губещ: Как Доналд Тръмп пропиля богатството на баща си и създаде илюзията за успех“. Тази книга, наречена от „Гардиън“ „Съдебно-счетоводна експертиза на бизнес империята на американския президент“, разкрива репутация, изградена върху мит, а BaptistNewGlobal написа следното: „Бизнес моделът, практикуван от Тръмп и семейството му, се основава на измама, лъжа, неплащане на доставчици, обявяване на несъстоятелност шест пъти, и поставяне на фалшив златен ореол над провала. Това не е бизнес моделът, който някой трябва да се стреми да следва“.
И заключи относно твърденията, че президентът действа като бизнесмен, със следните думи: „Първо, Тръмп е бизнесмен измамник. И второ, „бизнес опитът“ не е достатъчна квалификация за управление на нацията.“
В нашите медии се тиражира какво ли не – че бил супербизнесмен, защото спечелил Русия за едни петдесет и няколко милиарда долара – размерът на военната помощ за Украйна, че ще си върне 500 милиарда долара като принуди Украйна да му предостави редкоземните си минерали, и още разни подобни. Ами, ако Зеленски откаже да подпише договора – както и стана? Ами, ако Зеленски предпочете да ги остави в ръцете на Русия (по-голямата част и без това са в окупираните от нея територии), тя да не би да ги раздели братски със САЩ? Ако… Ако… Ако… Предложението за Газа въобще не го коментирам – на езика на политиката това се нарича етническо прочистване, а на езика на икономиката – позволете ми да употребя един руски термин – рейдърство – тоест, насилствено поглъщане на едно предприятие от друго против волята на собственика му.
– Тръмп сяда с Путин и определя параметрите на мира. А Украйна къде е…
– Тръпм няма параметри на мира, защото няма мирен план, има само набор от претенции и груб отказ от всякакви гаранции за сигурността на Украйна. Украйна не е поканена на преговорите между САЩ и Русия в Саудитска Арабия – това го потвърди Зеленски. Той също така каза, че няма да влезе в никакви преговори, ако не се консултира с европейските си съюзници, тъй като това му изглежда странно, и допълни: „До колкото си спомням, Русия не е наш стратегически партньор…..В момента на масата на преговори няма нищо, което да се обсъжда“.
Междувременно Тръмп готви екип от високопоставени служители за преговорите с Русия в Саудитска Арабия. Европейските лидери се очаква да се съберат следващата седмица в Париж за извънредна среща за войната в Украйна. Британският премиер Кеир Стармър, германският канцлер Олаф Шолц и генералният секретар на НАТО Марк Рюте са сред онези, които се очаква да присъстват. На свой ред Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди срещу „бързо решение“ и „мръсна сделка“ за прекратяване на конфликта, настоявайки, че никое мирно споразумение не може да бъде приложено без участието на Европа и Украйна.
– След телефонния разговор между Тръмп и Путин от каква позиция очаквате да започнат преговорите за Украйна…
– Очаквам пазарлъците за Украйна да започнат с разпределянето на украинската баница. И ако американската страна вярва, че Путин е готов за преговори, толкова по-зле за всички – с изключение на руския президент. Освен това очаквам преговорите да бъдат повлияни от едно събитие, което остана извън полезрението ни, а именно срещата на американския президент с индийският премиер Нарендра Моди. Фактът, че на конференцията в Мюнхен позицията на Китай беше по-близко до европейската, може би означава, че са разменени неизгодни за Китай мнения, като се има предвид съперничеството между двете държави, които са с най-многобройно население на планетата. Крайно неприятно съм изненадана и от реториката на Тръмп – обидна и изпълнена с недоверие към естествените съюзници на Америка и едва ли не ласкава към отявлените противници на Западния свят. Това е много лош подход, който обърква съюзниците и насърчава онези гласове в тях, които отслабват мощта на евроатлантическото единство.
– Украйна няма да е в НАТО – край на надеждите. Така ли става…
– Един ден Украйна ще бъде в НАТО и ЕС, това е неизбежно. Въпреки всичко трябва да се каже, че това не е непосредствена алтернатива. Кога ще се случи? Прогнозирането на срокове е рискована работа, затова бих се ограничила със следното: слава Богу, Тръмп има само един мандат и слава Богу, той не е вечен. Разбира се, далеч съм от мисълта, че неговата личност обяснява всичко, защото случващото се трябва да бъде разбирано в контекста на промените в самата Америка. Едно нещо ми изглежда безспорно сега – ако Украйна не получи стабилни гаранции за сигурност, толкоз по-зле и за Европа, и за Америка. И то в най-близко бъдеще.
– Как бе заявена позицията на България. Президентът Румен Радев и външният министър Георг Георгиев бяха в Мюнхен. Какво чухме от тях…
– Българският президент се изказа преди началото. Навярно сте забелязали, че сериозните политици очакваха форума, за да видят дали позициите ще се изяснят и избягваха да правят прогнози. Но не и г-н Радев. Как разбра, че има политическа воля на най-високо ниво за регулиране на конфликта в Украйна със средствата на дипломацията, като на конференцията стана ясно точно обратното? Според него онези политици, които вярваха във военната победа на Украйна, в момента са в ступор и режим на ослушване. Не така, господин президент! Политиците вярваха в ПОБЕДАТА НА УКРАЙНА и за всички беше ясно, че битката за Украйна е битка на полето на международните отношения, а нейния разгром – ще да е разгром на западния свят.
Трудно се постига на полето на дипломацията онова, което не е постигнато на бойното поле
– затова дългът на същия тоя цивилизован свят, който през 1953 година заряза Берлин, а през 1956 – Унгария, беше да подкрепи Украйна. Но цивилизованият свят се ослуша и сега бере горчивите плодове на липсата на лидерство. И по-натам. Имало причини ЕС да не е включена в диалога за бъдещето на Украйна. По силата на каква логика няма да бъде включен, като Украйна се намира в Европа, да не говорим и за самата Украйна? Това да не са двустранни преговори между САЩ и Русия? Не знам какво точно е имал президента предвид. Но каквото и да е било, речта и наративите му легитимират един военнопрестъпник, който беше обявен за такъв от значително число държави. Най-голямата загадка за мен остана къде видя президентът Радев американски мирен план, след като такъв няма? Външният ни министър Георг Георгиев беше далеч по-балансиран в разговора с израелския си колега и защити позицията на България за правото на Израел да живее в мир и да осигури защита за всички свои граждани.