Световноизвестният руски режисьор Андрей Звягинцев идва в България за първи път за специална кинопанорама на неговото творчество в Дома на киното. По този повод излиза и неговата първа книга в превод на български език „ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ“, която ще бъде представена по време на визитата му у нас. Срещата разговор със световно признатия руски режисьор ще се проведе в литературен клуб „Перото“ в София, НДК, на 16.05.2025 (петък) от 18:00 ч. Модератор на срещата разговор ще бъде журналистът Димитър Стоянович. Книгата ще може да бъде закупена на място, като посетителите ще имат възможност да получат и автограф от Андрей Звягинцев.
Входът е свободен. Публиката ще бъде допускана до изчерпване на местата в залата.
Звягинцев е автор на изключително въздействащи и многократно награждавани филми, които разглеждат теми, свързани с морала, семейството, всекидневните човешки проблеми, бюрокрацията и борбата с нея. В рамките на пет дни – от 13 до 17 май – на голям екран ще бъдат прожектирани всичките му пет пълнометражни филма до момента.
„Правенето на филми е много по-интересно от това да лежиш в земята“ , казва самият Звягинцев.
„Моят главен герой е избор, направен от самия персонаж“, споделя още световноизвестният режисьор . Той често разсъждава за стреса в киното, на снимачната площадка и за утехата чрез литература. Хубав повод за добро издание, и то на български език: „ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ“ от Андрей Звягинцев.
В тази книга са събрани сценариите на петте филма на Андрей Звягинцев, които се публикуват за първи път: „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“. Текстовете са допълнени с коментари на режисьора, което дава възможност поне отчасти да се докоснем до процеса на създаването на филма. Преводът е дело на Теодора Лилян.
Андрей Звягинцев и неговият съавтор Олег Негин са отличени с престижните награди: „Златен лъв“ от Венецианския кинофестивал (2003), награда за най-добър сценарий от Фестивала в Кан (2014), „Златен глобус“, присъждана от Асоциацията на холивудската чуждестранна преса (2015), и „Сезар“ за най-добър чуждоезиков филм на Френската филмова академия (2018).
За автора
Андрей Звягинцев е роден на 6 февруари 1964 г. в Новосибирск, където получава първото си актьорско образование. През 1984 г. завършва Новосибирското театрално училище в курса на Лев Белов. От 1986 г. живее в Москва, следва в Руската академия за театрални изкуства. През 1990 г. завършва Актьорския факултет на ГИТИС в курса на Евгений Лазарев. Между 1992 и 2000 г. работи като актьор в киното и театъра.
През 2000 г. дебютира като режисьор на пълнометражни филми, заснемайки „Бушидо“, „Неизвестен“ и „Избор“ за телевизията като част от поредицата „Черна стая“. През 2003 г. режисира първия си пълнометражен филм – „Завръщането“. Той участва в основната конкурсна програма на Филмовия фестивал във Венеция, където за първи път в историята на фестивала печели едновременно две награди: главната награда „Златен лъв на св. Марк“ (Leone dʼOro) и наградата „Лъв на бъдещето“ за най-добър режисьорски дебют. Следващият му филм – „Изгнанието“, е премиерно показан на Международния филмов фестивал в Кан през май 2007 г. Награден е за най-добър актьор (Константин Лавроненко). През 2011 г. третият пълнометражен филм на Звягинцев – „Елена“, участва в програмата „Особен поглед“ на 64-тия филмов фестивал в Кан и получава Специалната награда на журито с председател Емир Кустурица. През 2014 г. четвъртият филм на режисьора е премиерно показан в Кан. „Левиатан“ получава наградата за най-добър сценарий (Олег Негин и Андрей Звягинцев). През януари 2015 г. печели наградата „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм според Асоциацията на холивудската чуждестранна преса. Същата година „Левиатан“ е номиниран за „Оскар“. През 2017 г. филмът на Андрей Звягинцев „Без любов“ получава наградата на журито на Филмовия фестивал в Кан, наградата „Сезар“ на Френската филмова академия и е номиниран за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Андрей Звягинцев е многократен носител на главните руски награди в областта на кинематографията „Златен орел“ и „Ника“. През 2018 г. режисьорът се присъединява към журито на 71-вия международен филмов фестивал в Кан. Член на Американската и Европейската филмова академия.
Андрей Звягинцев е един от най-важните гласове в съвременното кино, носител на множество престижни отличия, между които „Златен лъв“ (Венеция), награди от Фестивала в Кан, „Златен глобус“, „Сезар“, две номинации за „Оскар“ и две номинации за БАФТА. Неговите творби предизвикват дълбоки размисли и остават в съзнанието на зрителите дълго след финалните надписи.
Известен е най-вече с филмите си „Завръщане“ (2003), който печели „Златен лъв“ на Филмовия фестивал във Венеция, и „Левиатан“ (2014), който получава „Златен глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и номинация за „Оскар“ в същата категория. През 2007 г. „Изгнание“ получава номинация за „Златна палма“.
***
Сравняван често с Андрей Тарковски, Звягинцев е един от най-важните гласове в съвременното кино на световно ниво
Казват, вероятно не без основание, че златната епоха на киното е останала в изминалия век. Няма ги вече школите, новаторите, бунтарите, експериментаторите с езика на киното, изместени в масовия вкус с мутирали супергерои във възтесни трика по мускулестите им тела. Свещената тишина в салона е заменена от ненаситно хрупане на царевично-картофени изделия. Така е. Но и не точно. Смъртта на киното е силно преувеличена именно защото продължават да съществуват творци като Звягинцев. Отлично помня личния си сблъсък с филма „Завръщане“, който гледах без никакви очаквания преди повече от 20 години. Възможно ли е това, питах се, и никакъв, ама абсолютно никакъв отговор не намирах. С огромен страх пристъпих към следващия му филм – „Изгнание“, да не би да ме разочарова, както толкова често се случва. Нищо подобно, пак шамар. Това продължи да се случва и с потресаващите „Елена“, „Левиатан“, „Нелюбов“. Тържество на киното в най-чистата му и честна форма, естетическо продължение на Тарковски и Бергман, но без да ги повтаря, с щипка от Ницше и безумна любов към човека, оставен да гасне в човеконенавистната обществена и политическа система на днешния свят. Защото Звягинцев може и да е руски режисьор, пренасящ сюжетите си на руска територия, към която е безжалостно и с пълно право критичен, но той е на първо място световен феномен, своеобразен евангелист на съвремието такова, каквото е, пише Димитър Стоянович в предговора към книгата, който също го сравнява с Тарковски, добавяйки и Бергман.
Всичко в киното обаче започва от първата копка – сценария. Не можеш да тръгнеш към снимачната площадка без сценарий, без ясна картина и нарисувана разкадровка на това, което трябва да онагледи съответната сцена. Историята на кинематографията помни филми, които претърпяват неуспех именно заради слабия сценарий. Силата на изказа в сценария гарантира въздействието на кадъра, а оттук и успеха на лентата. Самият Андрей Звягинцев ясно и точно дава определението за добър сценарий. Той не говори абстрактно, а го определя строго в рамките на таланта, защото писането на сценарий също е талант.
Съществуват различни мнения относно това какво трябва да съдържа един сценарий, за да може „да се продаде за милиони“; какви истории харесват продуцентите и защо; как трябва да бъде изградена една драматична структура и какво не бива да присъства в нея при никакви обстоятелства. Всички тези спорове и лични мнения за мен са лишени от смисъл. Не можеш да накараш човек да разказва истории, ако той не притежава призванието за това. Максим Горки не е учил в института, който сега носи неговото име. Ако авторът има дар на разказвач, той сам усеща как трябва да конструира сюжета, за да открие ново изразно средство. Той чувства със сърцето си – центъра на своя талант – как и за какво трябва да говори, пояснява Андрей Звягинцев.
Интересно виждане за това какво е сценарий, има съавторът на Звягинцев Олег Негин. Той твърди, че „всичко започва с идеята. Тя се появява от нищото. И попада право в сърцето. И това в чист вид е работа на вдъхновението“.
Така според тях се зараждат текстовете за филмите. Сценарият е важен, но са много възгледите как трябва да изглежда, какви да са диалозите, формата, изобщо споровете относно добрите сценарии не липсват в тези среди. Най-различни мнения се кръстосват, за да опровергаят други, а в крайна сметка е важен добрият, качествен и съдържателен сценарий.
Не желая да споря с други мнения, защото зная, че има хора, за които е необходим текст, издигнат до висините на литературния стил. Нечия творческа фантазия и режисьорска мисъл се възпламеняват от подробни описания, включващи множество прилагателни, които живописно рисуват случващото се или атмосферата на събитията, както и подробни ремарки, които детайлно разясняват вътрешните преживявания или състояния на героите. Олег избягва тези елементи на писането, защото ние нямаме нужда от тях. Съществителни имена, глаголни форми и както се подразбира, диалози – това е материята, плътта на нашите текстове. Нашите персонажи „стават“ или „сядат“, „влизат“ или „излизат“, „отварят“ или „затварят“ и много рядко „гледат със зла умисъл“, „смутено крият поглед“ или „меланхолично поклащат крак“, категоричен е Звягинцев.
Всичко, казано дотук, поражда идеята да се създаде книга на сценариите. И ето, ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ на Андрей Звягинцев е вече факт.
В тази книга има пет пълнометражни сценария, но искам да кажа няколко предварителни думи само за първите два, тъй като последните три сценария са наши с Олег самостоятелни текстове, които не се базират на никакви литературни източници, а са създадени изключително от силата на вдъхновението и в лоното на нашия творчески съюз. С други думи, те са изцяло авторски творби. Историята на тяхното създаване може би някога ще бъде описана от авторите им, но не и в тази книга. Останалите два текста – всеки от тях има своя собствена история, и считам, че ще бъде правилно да споделя няколко детайла от тези истории. Така я определя самият автор.
Петте сценария са: „Завръщане“, „Изгнание“, „Елена“, „Левиатан“ и „Нелюбов“
„Завръщане“
Сценарият, по който е заснет филмът, носи първоначално заглавието „Ти“ и е написан от Владимир Моисенко и Александър Новотоцки.
Ти Произнеси тази дума и нищо няма да се случи! Ти си – нито глас, нито лице. Ти си – тъмнина. Не, по-скоро между нас, които сме тук, и теб, който си някъде там (а къде?…) – бездънна пропаст от пластове гъста тъма, през която е невъзможно да се премине… Твоите фотографии – картинки за нищото. Неохотните разкази на майка ми – лъжа. Твоите писма, написани набързо и с неразбираем почерк – изсъхнали цветя от чужда есен.
„Изгнание“
На заглавната страница на публикувания тук текст стоят само две фамилии: на Олег Негин и моята. Името на Артьом Мелкумян, с когото започна всичко, в книгата го няма, въпреки че в кредитите на филма го има. А историята е следната. По някакъв начин през 2004 г. ми дадоха сценария на оператора Артьом Мелкумян, който носеше заглавието „Аромат на камък“. Това беше вълнуващ, прекрасен текст, адаптиран по произведението на Уилям Сароян „Нещо смешно. Сериозна повест“. Артьом сам беше написал сценарий по мотиви от това произведение. Когато се срещнахме, той ми каза, че напълно ми се доверява, защото е гледал моя филм „Завръщане“, разказва Звягинцев.
Олег Негин, съавторът на Андрей Звягинцев, изказва най-обективното си мнение за него като колега и човек, с когото не се работи лесно, но резултатът е винаги налице – блестящ!
На Звягинцев трябва да му се отдаде дължимото – той умее да слуша. Умее да чака. Позволява да се „помъчиш“ от душа, да се потрудиш на воля. Това е особено рядко качество за кинорежисьора. И това се отнася не само до писателския труд. Всички звена от проекта, всички Творци имат свободата да творят (разбира се, в рамките на замисъла). В това се крие и залогът за движение в успешната посока, смисълът на съавторството, същността на колективната работа, без която не съществува истинско кино. Както един път каза Константин Лавроненко: „Ето го истинското кино!“.
Негин е категоричен, че работата на Звягинцев е много индивидуална и специфична и не бива да бъде сравнявана с друга такава, защото Андрей Звягинцев е човекът оркестър, който се отдава максимално на всички фронтове, за да създаде добро кино.
Банално е да сравнявам режисьора с диригента, а снимачния екип с оркестър. Но не е толкова банално, когато диригентът освен всичко друго е и композитор. В такъв случай той не само, както се казва, одухотворява партитурата с нови смисли, но и практически възсъздава себе си. Аз съм щастлив, че ми е провървяло да бъда съавтор на тази музика, на тази симфония от светлинни петна, които се прожектират на екрана. И въпреки че нашите киносценарии не са предназначени за четене от публиката, в тяхното публикуване определено има смисъл.
… Разбери, момче – тук няма нито радост, нито цвете, ни богатство… ала виждам – смееш се! На добър път. Дръж вълшебната цигулка, виж отблизо бесовете и дочакай тази славна, страшна цигуларска смърт! Батуми, 2018
***
Андрей Звягинцев днес:
Звягинцев е остър критик на властта в Русия. Неговата антиутопия „Левиатан“ представя държавата като брутална репресивна машина. След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. той напуска страната и открито се противопоставя на политиката на Путин: „Да правиш кино в държава, където лъжата е официална религия, е невъзможно“, казва режисьорът, който понастоящем живее във Франция.
През 2021 г. Звягинцев прекарва тежък COVID-19, но вече се е възстановил и работи по нов проект – „Минотавърът“.
По време на визитата си Андрей Звягинцев ще връчи голямата награда на Националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, съобщават от Съюза на българските филмови дейци.
Тази изключителна кинематографична седмица в Дома на киното през май ще даде шанс на зрителите да се докоснат до работата на един от най-влиятелните творци в съвременното седмо изкуство.
Не пропускайте шанса да се потопите в неговия свят!
Програма
13 май, 19:00 – „Завръщане“
14 май, 19:00 – „Изгнание“
15 май, 19:00 – „Елена“
16 май, 19:00 – „Левиатан“
17 май, 18:00 – „Нелюбов“
За книгата:
ФИЛМОВИ СЦЕНАРИИ НА АНДРЕЙ ЗВЯГИНЦЕВ
Издателство : КНИГОМАНИЯ
Олег Негин
Андрей Звягинцев
Владимир Моисеенко
Александър Новотоцки
Формат:165/230 мм
Обем: 334 с.
Корици: твърда
Превод от руски: Теодора Лилян
ISBN 978-619-195-418-6
Цена: 35,00 лв./€17,85
Линк към книгата: https://knigomania.bg/filmovi-scenarii-na-andrej-zvjagincev.html
Оля Ал-Ахмед