Работохолизмът не само вреди на здравето и междуличностните отношения, но и сериозно застрашава моралните принципи на служителите, правейки ги по-малко склонни към етично поведение. Това заключение е резултат от съвместно изследване на учени от Астънския университет във Великобритания и Лайпцигския университет в Германия. Проучването е публикувано в Journal of Organizational Behavior (JOB).
Какво показват данните от проучването?
В изследването са участвали над 1500 служители от Италия и Великобритания, които попълнили въпросници за връзката между трудовите навици и етичните норми.
Резултатите сочат, че работохолизмът увеличава т.нар. „морално разединение“ — процес, при който хората оправдават свои действия, дори когато те противоречат на етичните стандарти. Този феномен води до това, че служителите по-рядко реагират на проблеми или посочват неетично поведение на работното място.
„Работохолиците, съсредоточени върху задачите и личните постижения, са склонни да пренебрегват моралните норми. Те оправдават мълчанието си с мисълта, че то е необходимо или безобидно за успеха на работата“, обяснява професор Роберта Фида, водещ автор на изследването.
Ефектът на моралното разединение е особено силен в организации с култура на лична изгода, където индивидуалният успех е поставен над колективното благополучие. В такива среди работохолиците по-често се дистанцират от моралните си задължения, което създава предпоставки за утвърждаване на неетични практики.
Какво трябва да направят работодателите?
Учени призовават ръководителите да преосмислят корпоративната култура и политиките на своите организации. Вместо да поощряват прекомерната работа и извънредния труд, те трябва да създават среда, в която етичното поведение се насърчава, а служителите са мотивирани да изразяват мнението си и да сигнализират за проблеми.
„Това изследване ясно показва, че корпоративната култура може да бъде инструмент както за насърчаване на етични норми, така и за задълбочаване на негативните практики,“ подчертават изследователите.
Насърчаването на баланс между личния и професионалния живот и стимулирането на диалога между служителите и ръководството са ключови за изграждането на здравословна работна среда, която не само подобрява ефективността, но и предпазва от морални компромиси.