На 5 май 2025 г. се навършват 12 години от внезапната смърт на един от най-ярките и обичани български актьори – Чочо Попйорданов. Известен със своята емоционална дълбочина, сценично присъствие и човечност, той остави незаличима следа в театъра, киното и сърцата на зрителите.
Роден на 4 юни 1964 г. в София с името Петър Попйорданов, той още от ранна възраст показва артистичен усет и чувствителност. Баща му, Иван Попйорданов, дълги години е директор на БНТ и фигура с важна роля в културния живот на страната. Но Чочо гради своя път в изкуството сам – с талант, труд и пълно отдаване.
След като завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян, Чочо Попйорданов започва кариерата си в Пловдивския драматичен театър, където за кратко време се утвърждава като име с огромен потенциал. В началото на 90-те се присъединява към трупата на Народния театър „Иван Вазов“ – домът, в който оставя едни от най-незабравимите си роли. През годините се превръща в неизменна част от спектакли като „Хъшове“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Декамерон“ и още много други, в които изпъкват неговата несравнима страст и човешкото присъствие, които внася в образите си.
Освен в театъра Чочо има и стабилно присъствие на големия и малкия екран. Мнозина помнят играта му във „Вчера“, „Адио Рио“, „Любовното лято на един льохман“, „Сезонът на канарчетата“, „Граница“, „Испанска муха“, както и в паметните „Дунав мост“ и „Хайка за вълци“.
Номиниран е за награда „Аскеер“ през 1996 и 1997 години, а през 1995 година печели „Златен Баяр“ за „Най-добър актьор“ от кинофестивала в Белгия за участието си във филма „Граница“.
Личният живот на Чочо също винаги е бил обект на засилен обществен интерес. Той е бил свързван не с една и две жени заради обаянието и мъжествеността си. Актьорът беше женен за голямата българска певица Хилда Казасян в пердиода 1993-2000 година, а година след развода се жени за актрисата Йоана Буковска, с която си партнират и пред камера и в живота. Има една осиновена дъщеричка – Екатерина Димитрова Попйорданова.
Някои от най-известните му цитати са:
„На сцената не трябва да лъжеш. Публиката усеща всичко. Тя идва, за да види истината, не театър.“
— интервю за „Капитал LIGHT“
„Не обичам да играя герои, които не страдат. Болката е двигател на изкуството.“
— след премиерата на „Полет над кукувиче гнездо“
„Ако не се изложиш напълно, не си актьор.“
— пред БНТ
„Животът не е прав сценарий. Изкуството е в кривините.
— споделено пред приятел и колега
Смърт, която остави сцена в мълчание
На 5 май 2013 г. Чочо Попйорданов загива трагично при инцидент в Бояна, след падане от висока каменна стена в гробищния парк. Новината шокира страната, а културната общност остава безмълвна. Народният театър спира спектакли в негова памет. Колеги и публика остават дълго с усещането, че не просто е загубен голям актьор, а душа, която не може да бъде заменена.
Днес, 12 години по-късно, сцените, в които играеше, все още се повтарят – не на сцената, а в паметта на публиката. Неговото присъствие остава живо чрез филмите, записите, ролите – и най-вече чрез усещането, че някой наистина е обичал това, което прави.
Чочо не беше просто актьор. Той беше жива емоция.