Дядо Добри Добрев е роден на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Родолюбец, известен дарител за реставриране на християнските храмове из цяла България, наричан още Светецът от Байлово)”, той умира на 13 февруари 2018 г. Малко са българите, които не са чували за дядо Добри Добрев, много са онези, които нямат и най-малка представа за истинската святост на делото му, пише saintdobry.com.
Дядо Добри десетилетия наред събира пари за възстановяване на храмове из цяла България. Той не се страхува от студа и от лошо време, не се безпокои, че ще остане гладен, не се сърди на безучастните към делото му люде. Старецът излъчва благост и кроткост. Готов е с усмивка да целуне детска ръчичка, пуснала пара в касичката му, да поговори за бога с всеки минувач, да благодари за подаянието.
Дядо Добри обаче не е просяк. Той не разчита непознати да спасят плътта му, а иска той да спаси душите им. Не може да бъде наречен просяк човек като него, който е забравил нуждите си и събира пари за възвишена мисия, далечна от материалните облаги.
Да дариш за храм означава да дариш за поколенията, за вярата в по-благочестивото бъдеще, за изграждането на човеколюбиви българи. Това разчита, че прави дядо Добри без да търси благодарност и признание.
Той уважава хората и не таи нищо лошо в себе си. Вижда, че светът около него е егоистичен, но не се тюхка безмислено, а оставя следа и дава пример с даренията си. Затова и много хора се прекланят пред него.
За живота на дядо Добри не са известни много неща. Добрият старец не желае известност и не иска да разгласява подробности от битието си. За него е достатъчно, че го знаят като добрякът, който събира пари и ги дарява за български черкви и манастири. Не смята, че личният му живот е по-важен от обществените му дела. Човекът с голямото сърце е роден през 1914 г. в с. Байлово, което е известно като родното място и на друг голям българин – Елин Пелин. То е закътано в западните гористи разклонения на Ихтиманска Средна гора.
Дядо Добри има четири деца, надживял е две от тях. Сега една от дъщерите му се грижи за него, въпреки че живее в София. Той не крие огорчението си от неверни слухове, че е обезнаследил семейството си и е дарил парите от продадената си собственост. Затова и повече подробности за семейството си не споделя. За миналото му е известно, че във войната е увреден слухът му от паднал наблизо снаряд. Какво го е подтикнало да стане божий странник, не споделя. Може би фактът, че в Байлово никога не е имало изобилие на материални блага или богати хора. Самият Елин Пелин пише: “Хубаво е моето родно село, хубаво е, но е много бедно.” Дядо Добри обаче прави родното си място богато духовно.
Откакто се помнят хората от селото, дядо Добри обикаля по черкви и манастири из България, за да събира дарения и да им помага. Съселяните му, които виждат почти всеки ден самарянина, са абсолютно сигурни, че той дарява всяка стотинка, която е попаднала в касичката му. Нищо никога не е оставил за себе си, убедени са те.
Последният дом на дядо Добри е на няколко крачки от дома-паметник на съселянина му Елин Пелин. Защото светецът от Байлово се е превърнал в истински аскет и е оставил удобствата на родната си къща на своите наследници и роднини. Той живее в малка бедна стаичка в пристройка в двора на селската черква “Св. св. Кирил и Методий”. Въпреки че има легло, той предпочита да спи на пода, не иска да ползва никакви удобства на съвременната цивилизация. На масичката в скромната стая има само комат хляб и резен домат, но те са му достатъчни, за да преживее поредния ден.
Черквата на селото е построена от майстор Ганчо Трифонов от с. Смолско през 1884 г. и е паметник на културата. Наскоро обаче свещеникът е починал и за служби от време на време идва свещеник от съседни села. Затова дядо Добри отваря сутрин черквата и я затваря вечер.
С автентичните си дрехи, с цървулите и шаячното си облекло, с дългата си бяла коса и брада дядото е възприеман от много хора и като пътник от миналото. Той повече прилича на най-светия аскет за българската църква св. Иван Рилски, отколкото на съвременник на безнравствеността и корупцията. Той сякаш идва от старо време на различни нрави, когато милосърдието и вярата са имали по-здрави основи.
В същото време дядо Добри е пътник… от бъдещето в буквалния смисъл и не спира да пътува между родното си село и други места, за да продължи своето богоугодно дело в подкрепа на църквата и духовността. Докато бил млад, Добри Добрев редовно изминавал разстоянието от Байлово до София пеша, то надвишава 25 километра.
В последните години от живота си дядо Добри най-често посещава храма “Св. Александър Невски” и черквата “Св. Седмочисленици” в София. Там той събира парите, нужни за реставрацията на Байловската черква “Св. Кирил и Методий” – 10 000 лева. Направил е дарения за обновяването на черквите в Калофер и Поибрене. Общо 25 000 лева е предал старецът за реставрацията на Елешнишкия манастир и на храма в Горно Камарци.
Най-мащабното дарение обаче, което спомага за популяризирането на делото на светеца от Байлово, безспорно е за храм-паметника “Св. Александър Невски”. Непосилната сума от 35 000 лева добрият дядо е събирал години, за да отиде в най-големия християнски храм у нас. Това става през май 2009 г., когато старецът намира секретаря на църковното настоятелство Стефан Калайджиев и му споделя намерението си да направи голямото дарение. Оказва се, че парите са внасяни стотинка по стотинка от близка роднина на дядо Добри в клон на банка в Нови Искър. Двамата тръгват към градчето и започват да влизат във всеки офис на кредитна институция, докато открият къде се пази дарението. С един подпис храмът получава най-голямото дарение в историята си.
Според Стефан Калайджиев даренията от хора, посещаващи храма, средно годишно възлизат на 2000-2500 лв. Те се правят основно около различни празници. Дарените от дядо Добри пари са за обновлението и препозлатяването на престола в “Ал. Невски”, купени са нови покривки и завеси, отстранен е теч. Като израз на благодарност хора от храма начело с отец Тихон са посетили скромния дом на аскета в Байлово и са му предложили помощ за купуването на мебели от първа необходимост. Светецът от Байлово обаче отказал всичко.
Това е човек който събира добродетели, бере и събира плодове за вечния живот, обобщава секретарят на настоятелствотото на “Александър Невски”.
Изброените дарения са само част от известните. Останалите са достояние на онзи, за чиято прослава се събират. С подаръците, които прави, дядо Добри може да се сравни с един друг известен, но нереален старец – Дядо Коледа. Дядо Добри не носи кукли и камиони за децата, а им дарява примера си, предава им надеждата си за превръщането ни в по-почтени и духовно извисени хора.
А пък който не вярва в Дядо Коледа, може да повярва в дядо Добри. Това значи да повярва в доброто.