«Поезията е вечна, както е вечна нуждата от идеал в живота.»
Николай Лилиев
Първият ден на пролетта – 21 март, е Световен ден на поезията!
И както пролетта е надежда за нов живот на всяко живо същество, така и в поезията намираме надежда за душите ни. Поезията може да бъде отговор на най-силните и дълбоки духовни въпроси и търсения на съвременния човек, но затова трябва да се привлече колкото се може повече внимание към творбите, както на поетите класици, така и на съвременните поети.
Решението да бъде отбелязван Световен ден на поезията (World Poetry Day) на 21 март е взето на 3.11. 1999 г на 30-та сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) /26 октомври – 17 ноември 1999/ в Париж, Първият световен ден на поeзията се провежда в Париж под мотото „За всеки жив читател и всеки жив поет.“
Целта на този празник е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, „да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“.
Честито на всички, които пишат, четат и харесват поезия!
Честит Световен ден на поезията! Нека словото продължава да вдъхновява, да вълнува и да докосва душите ни! Да са живи и здрави всички поети, писатели и любители, които творят и се вълнуват от красотата на словото!
Честит празник на всички, които създават магия с думите и за тези, които я усещат със сърцето си! ❤️
С пожелание за създаване на стойностни произведения и оценен от публиката труд! 📖
Оля Ал-Ахмед
ПОЕТЪТ
Поетът е особено създание,
той е полу човек.
Създаден е за назидание,
Преражда се от век във век.
Поетът с мислите говори,
а те в главата му се лутат.
С тях не иска той да спори,
На хартия ги избутва….
Поетът често чува гласове,
И за поетите това е норма,
С тях те гонят бесове,
Затова са винаги във форма.
Поетите – не ги съдете!
Те са различни, неразбрани,
Моля ви, не ги пъдете –
Душите им са тъй раздрани.
Поетите на почит са били,
Някога в империи и царства,
Богопомазани – дали?
Царете обсипвали ги с благодарства!
Днес поетът не е фактор,
Подиграван, ритан, смазан,
Държавата му е редактор,
От масите е с кал измазан…
И въпреки това той съществува,
А думите му са безкрайни,
Истини във стихове бленува,
Словата му са тъй омайни….
Поетите са вечни, те не умират!
Прераждат се и продължават,
Поетите никога не спират,
В безвремие безкрайност притежават….
Поетите са миротворци
Ръка подават и помагат с рими,
Отварят с думи затворени прозорци,
И укротяват ветровете мними….
Поетите – целители душевни,
Лекуват даже и телата,
от атаки злободневни
и ударите на съдбата…
Поетите са лудите нормални,
Раздаващи законите вербални.
Поетите са силните нежни души
Които никой няма право да руши!
Оля Ал-Ахмед
с. Езерово, Източните Родопи
