За 9-та поредна година (с изкл. на 2022 г.) електроиндустрията е с най-голям принос в износа на България. Това отчитат от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), позовавайки се на данни на Евростат. Към края на м. октомври 2024 г. браншът генерира от износ около 4 млрд. евро, което е около 11% от общия износ на преработващата индустрия в България, въпреки лекия спад от 3.2% в сравнение със същия период през 2023 г. Спад от 3.2% се наблюдава и при експорта като цяло на стоки от България. Една от причините според експертите е конюнктурата в Европа и най-вече в Германия (23.2%) и Италия (6.4%) – двете страни с най-голям дял в българския експорт.
„Електротехническата и електронната индустрия са ключови за българската икономика. Компаниите в сектора имат динамично портфолио и сериозен принос към технологичния напредък и експортeн потенциал на България“, коментира инж. Орлин Димитров, Изпълнителен директор на БАСЕЛ. В производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят около 1250 фирми с около 57 хил. служители.
Най-голям дял в експорта имат части за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за автомобили, трансформатори, електрически табла, акумулатори, хладилници и бойлери. За периода януари-октомври 2024 г. по данните на Евростат около 70% от износа на българската електроиндустрия е за страни от Европейския съюз, като с най-голям дял са Германия (23,2%), Италия (6,4%) и Чехия (6,4%).
износ
Въпреки доброто представяне на електротехническата и електронната индустрия обаче от бранша алармират за три сериозни проблема. Първият е, че над 60% от обществените търгове се печелят от страни извън ЕС, като Китай и Турция. БАСЕЛ апелира към българската държава да въведе практиката в Германия, Румъния и Франция за изключване от участие в търгове на държави, които не са подписали ЦЕФТА. Така ще се стимулира българското производство и конкурентоспособност.
Вторият проблем е липсата на работна ръка на всички нива. Причините според д-р инж. Димитър Белелиев, Председател на УС на БАСЕЛ, са две. Първата е раздутият щат и високите възнаграждения в държавните енергийни предприятия, а втората – дългите срокове и тромава процедура за наемане на работна ръка от трети страни. Браншът вече наема служители от Узбекистан, Непал, Филипините, дори от Италия. Ако държавата обаче не предприеме мерки за намаляване изкривяването на пазара на труда и облекчаване наемане на работници от трети страни, въпросът с кадрите ще стане катастрофален.
Третият проблем е, че липсва държавна политика за подпомагане на развитието на бранша и че европейските програми буксуват. „Потенциалните инвеститори не могат да решат дали да вложат парите си тук, защото освен общата несигурност, те дори не знаят какви ще бъдат данъците и защо интересът към европейските програми е толкова нисък“, коментира инж. Белелиев. Той дава пример с Румъния, където кандидатстването онлайн в търг за фотоволтаик отнема минути – изисква се само да попълните личните си данни и тези на имота. След като ви одобрят, държавата предоставя ваучер, с който отивате при фирми за инсталиране на фотоволтаици. Обратно, в България дори тези процедури са изключително сложни. Хората трябва да инвестират огромни ресурси, без да знаят дали и кога ще им бъдат възстановени. Без държавна политика за подпомагане на българското производство и визия за развитието на пазара на труда, проблемите в електротехническата и електронната индустрия само ще се задълбочават, заключават от БАСЕЛ.
Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) е основана през 1994 г. и е национално представителна организация на бранша „Електротехника и електроника“. В асоциацията членуват 115 български и чуждестранни компании с производствена, инженерингова, търговска, консултантска и развойна дейност, университети и други организации. Членове на БАСЕЛ са производители на електрически и електронни изделия, обслужващи фирми за ремонт и изграждане на електрически инсталации, доставка на компоненти, с общ годишен оборот около 1 млрд. евро.
Коментари