Общоизвестно е, че в играта на пари основното нещо е – не губете разума си и спрете навреме. Но по някаква причина тази банална истина беше пренебрегната от паричните власти на САЩ, които започнаха да си играят с държавния дълг. Смятаха, че бюджетният дефицит може да се покрие със заеми. Идеята изглеждаше продуктивна, тъй като позволяваше на държавата да извършва своите разходи, надхвърлящи приходите си, без да повишава данъците, без да ограничава бизнес активността и без да предизвиква недоволство сред населението.
Съответно заемите се превърнаха в интегрална, неделима част от американския икономически механизъм. В началния етап всъщност работи доста добре, без да предизвиква особено безпокойство. Но дългът, ако не бъде контролиран, има тенденция да нараства стабилно, коментират анализатори, цитирани от аг. ТАСС.
Задълженията към притежателите на дългови ценни книжа се превърнаха от източник на средства и фактор за развитие в реално бреме за икономиката. Общият му обем достигна 36,5 трлн. USD, което се равнява на 123% от БВП на САЩ. Само лихвените плащания струват на бюджета 1,2 трлн. USD. Това е повече от разходите, насочени например към оръжия.
В същото време не самият дълг е тревожен, а темпът на растеж през последните години с реална заплаха от неизпълнение. В крайна сметка през 2000 г. обемът на задълженията не надвишаваше 60% от БВП, а през 1980 г. – 35%.
Дефолтът, тоест невъзможността да се изплатят навреме или изцяло задълженията или да се изплатят лихвите, заплашва не само и не толкова САЩ, колкото притежателите на дългови ценни книжа. Факт е, че неизпълнението на задълженията не означава колапс на икономиката; икономическият механизъм може да продължи да работи, докато финансистите отложат удължаването на дълговите задължения за по-късни дати. Ще бъде по-трудно за инвеститорите. Някои от тях ще приемат процедурата спокойно, тъй като се интересуват повече от доход, отколкото от възстановяване. Но тези, които разчитаха да си върнат парите за своите бизнес нужди, ще имат трудности. Като се има предвид размерът на пасивите и броят на инвеститорите, разположени на практика във всяко кътче на земното кълбо (Каймановите острови например имат ценни книжа за 400 млрд. USD, въпреки че това до голяма степен е резултат от регулаторни особености), е ясно, че проблемът с американският дълг е наистина глобален.
Когато се говори за неизпълнение и нарастващ дълг, трябва да се разбере, че той не представлява някаква аморфна маса, а се състои от определени пакети от ценни книжа. Всеки пакет има свой индивидуален период на изплащане (връщане на средствата на притежателя) и лихвен процент. Американските облигации бяха купувани с нетърпение от физически лица, банки, застрахователни и пенсионни фондове, корпорации и дори правителства. Защото формално те донесоха ниски доходи, но се смятаха за изключително надеждни. Най-големите притежатели в момента са Япония, която е закупила ценни книжа за почти 1 100 млрд. USD, Китай с пакет от почти 770 млрд. USD, Великобритания със 765 млрд. USD, Люксембург с 425 млрд. USD, Канада — почти 475 млрд. USD.
Основната опасност за американската икономика не е, че всички внезапно и едновременно ще поискат изплащане на дълга. Документите ясно посочват колко и кога да платите, така че предсрочните искове не са възможни. Истинската беда за Америка ще бъде, ако бъде отказано масово купуването на нови емисии. Китай намали своите залози – значително (през 2013 г. бяха закупени ценни книжа на стойност 1,3 трлн. USD), Русия (до 2023 г. до незначителните 31 млн. USD според международните финансови стандарти). А това вече е заплаха за цялата дългова пирамида.
Предишната администрация изглежда не обръщаше много внимание на истинската заплаха, като не само упражняваше малък контрол върху разходите си, но дори не споменаваше рисковете. Прессекретарят на Тръмп, Каролайн Левит, с характерната за младостта си спонтанност, каза още на първия си брифинг, че администрацията на Байдън харчи пари като „пияни моряци“. Съответно отговорността за разрешаването на проблема падна изцяло върху Тръмп. И изглежда, че той напълно разбира, че обемът на дълга се е доближил до опасна линия. Не поради дълбоки познания по икономическа теория, а под натиска на фактите. Разходите по тази статия се увеличават с 29% през последната финансова година, а данъчните приходи – само със 7%, което ни принуждава да прибегнем до нови заеми. Трябва да се направи нещо, за да се постигне ако не намаляване на задължителните плащания по дълга, то поне стабилизиране на техния размер през следващите години.
Точно това обяснява редица икономически инициативи на Тръмп. Засега две обстоятелства позволяват да се избегне неизпълнение.
Първо, американската икономика все още произвежда БВП, който може частично да изплати падежиращите си дългове. До края на 2024 г. американската икономика е нараснала с почти 2,5%, през 2023 г. – с 3,2%.
Второто обстоятелство е нови дългове. Досега това работи, тъй като задграничните ценни книжа се считат за най-надеждните (ако не и единствената алтернатива), въпреки известен спад в международния кредитен рейтинг.
Така две от трите водещи световни рейтингови агенции са Fitch и S&P — понижи кредитния рейтинг с половин степен до АА+. Вярно, третият е Moody’s — остави рейтинга непроменен и според регулациите на Fitch понижаването му означава само „много нисък риск от неизпълнение“. Съответно поставянето на нови пакети все още не създава затруднения. Все пак си струва да обърнете внимание на думата „засега“, повторена няколко пъти в кратък абзац.
Важно е да се отбележи, че паричните власти на страната не трябва при никакви обстоятелства да допускат дефолт, тъй като това ще наруши дълговия механизъм с всички негативни последици, и то в глобален мащаб. Дълговите ценни книжа се продават поради високия им рейтинг. Ако спадне, ще бъде не само трудно да се пласират ценни книжа сред инвеститорите (много корпорации и банки, според вътрешните си разпоредби, имат право да купуват само първокласни дългови задължения), но и да плащат по-високи лихви върху тях или да ги пласират с отстъпка. И двете са нежелателни. В първия случай тежестта на плащанията се увеличава, във втория – получаването на средства е по-малко от очакваното.
Някои неща могат да бъдат изплатени чрез увеличаване на бюджетния дефицит (техника, наречена „печатане на пари“, достъпна за всяка страна). Но тогава този увеличен дефицит ще трябва да се компенсира с нови заеми. Така че изходът, наречен „печатане на долари“ не съществува.
Надеждите за отърваване от дълговете с махване на пръчката за криптовалута също бързо се изпариха. Със сигурност не без помощта на по-компетентни икономически съветници. Въпреки че през ноември 2024 г., говорейки на събитие за набиране на средства, Тръмп полушеговито заяви: „Може да платим 35 трлн. USD в криптовалута. Ще напиша малка статия за разпределянето на 35 трлн. USD в криптовалута и това е. Нямаме дълг. Само ако всичко беше толкова просто и можеше да се реши с един удар на писалка…
Очакват се сериозни препятствия по пътя към рутинния прием за съкращаване на разходите, въпреки че е обявен някакъв безпрецедентен „всеобхватен подход“. Така Белият дом вече създаде специален отдел в администрацията, който трябва да оптимизира разходите на апарата и да повиши ефективността на държавната администрация. Министерството на правителствената ефективност (DOGE), ръководено от Илон Мъск, планира да съкрати 40% от персонала си, което ще даде на хазната 2 трлн. USD. Уволнените служители обаче вече са завели дело, а редица бюджетни пера са класифицирани като защитени, тоест не подлежат на намаление. Сред най-новите са социални разходи, които първи се съкращават в други страни. За да постигне целите си, администрацията спря редица правителствени програми за подпомагане, за да проучи тяхната ефективност. Но очакванията за резултати не трябва да бъдат твърде високи.
Със сигурност някои от разходите ще бъдат признати за подходящи, други ще бъдат трансформирани и представени под ново име. Например премахването на USAID няма да допринесе значително за решаването на проблема. Издръжката на USAID от 2016 до 2024 г. струва 335 милиарда долара. Това не е малка сума. Но в сравнение с необходимите трилиони, това е напълно недостатъчно.
Трябваше да се разработят по-сериозни планове. Амбицията на Тръмп да направи икономиката на САЩ отново велика включва решаването на проблема с държавния дълг. Тръмп възнамерява да възстанови САЩ като най-голямата икономика в света. И това ще бъде постигнато чрез новата икономическа политика, плановете за която вече са готови и която ще „създаде богатство, ще изплати дълга и ще намали данъците“. В речта си при встъпването в длъжност на 20 януари Тръмп заяви, че „златният век на Америка започва точно сега“, добавяйки, че „Америка отново ще се превърне в производствена нация“. От тази позиция редица негови инициативи придобиват малко по-различен цвят, близък до конструктивния.
По този начин повишените мита за редица страни са насочени не само към потискане на конкурентите. Допълнителната финансова тежест върху чуждестранните износители за Съединените щати също играе функция освобождаване на бизнес пространство за националните производители. Друг резултат трябва да бъде запазването на активни търговски партньори в орбитата си, по-тясната интеграция на икономиките, което може да помогне на американската икономика да увеличи производството на стоки и услуги.
Накрая, тълкуването на тези действия като „тарифна война“, насочена към потискане на конкурентите, изглежда опростено. САЩ са сериозно загрижени за хроничния си дефицит на платежния баланс. През 2023 г. 818 млрд. USD повече са напуснали страната, отколкото са влезли, а през 2022 г. – с 950 млрд. USD не само провокира нарастване на дълга, но и подкопава позициите на долара. В тази връзка администрацията на САЩ възнамерява да използва тарифното регулиране гъвкаво в зависимост от състоянието на търговските отношения с определена страна или стоковите потоци. Теоретично неутрален. Но мухата в мехлема е подчертаната егоистична позиция с нотки на диктатура без намек за отчитане на интересите на партньорите във външнотърговските отношения. Както се казва, — „само бизнес“.
Традиционният канал за стимулиране на задграничната икономика е милитаризация. Разбира се, основната цел за инжектиране на бюджетни пари във военно-промишления комплекс е увеличаване на производството на оръжия. Но в същото време това означава и насърчаване на формално граждански доставчици и поддоставчици на производители на военни продукти и продукти с двойна употреба. Тръмп, работейки върху общественото мнение, обяви готовността си да намали наполовина военните разходи. В момента бюджетът за отбрана на САЩ е 886,3 милиарда долара, а всички разходи, свързани с отбраната по един или друг начин, изяждат 43% от федералния бюджет. Американският президент обаче придружи намеренията си с уточнението, че това би било възможно, ако бъде сключено споразумение с Русия и Китай, чието съдържание не се разкрива и на практика лишава твърдението от смисъл.
И това е напълно в противоречие с казаното, когато той говори за това как страната може да си позволи разходите за самолетите F-35. И това е – 1,8 трлн. USD.
Къде е спестяването тук?
Предлагат се и екстравагантни проекти, като превръщането на Канада в 51-ви щат, както и нещо подобно по отношение на Мексико, Панамския канал и дори целия остров Гренландия, който все още е датски, въпреки че има автономен статут. Какво е това, ако не агресивно желание за разширяване на собствения производствен и ресурсен потенциал?
Дали високопоставените инициативи на Тръмп ще доведат до положителен ефект, само времето ще покаже. Под легнал камък вода не тече. Може нещо да се получи. Но вече може да се каже, че силовите методи, които са познати на американската страна, вече не работят.
Пред очите ни „генераторите на бъдещето“ планетите се придвижват към изтока и колективния юг, все повече осъзнавайки силата си и по-малко склонни да подчиняват собствените си интереси на диктата на когото и да било.
Вярно е, че има друг метод, исторически тестван от американците и не само от тях, за незабавно намаляване на непосилните дългове на държавата. Това е голяма война. Но в ерата на ядрените оръжия, сега допълнени от хиперзвукови оръжия, подобна маневра е еквивалентна на обикновен изстрел в собствената глава.