Днес – 26 март в Русия започва Международният арктически форум (IAF) под мотото „Арктика – територия на диалога“. Очевидно е, че Москва засилва действията си в арктическо направление. Ето и няколко доказателства в потвърждение на това:
Бързото топене на арктическия лед вече прави възможно създаването на нови, досега недостъпни морски пътища и намаляване на разходите за използване на съществуващите. През последните години Русия инвестира сериозни капитали в Северния морски път, който ще позволи да се доставят стоки от Азия до Европа с 40% по-бързо, отколкото през Суецкия канал в Близкия изток. Освен това, според изчисленията на германския изследователски и аналитичен център „Фондация за наука и политика“, Русия произвежда 90% от газа и 60% от петрола в Арктика. Като цяло, според Геоложката служба на САЩ, около 22% от всички неоткрити запаси на въглеводороди в света са скрити под северния лед.
В контекста на съвременните геополитически сътресения западните арктически страни (САЩ, Канада, Финландия, Норвегия, Исландия, Дания и Швеция) преустановиха сътрудничеството си с Русия в рамките на Арктическия съвет. И тогава самата Русия се оттегли от една друга структура – Баренцовия евро-арктически съвет.
По този начин е очевидно, че Москва, разочарована от партньорството си с Европа, е решила да развива арктическото дело самостоятелно или разчитайки предимно на съюз с Китай. Доказателство за това е представителната делегация от китайски бизнесмени на Международен арктически форум в Мурманск.
На първо място, говорим за компанията NewNew Shipping Line, която заедно с Русия развива нова посока за себе си – морски транспорт по Северния морски път. Факт е, че Арктика вече генерира около 15% от БВП на Руската федерация и постигането на икономически ползи от Северния морски път като международен транспортен коридор се превръща в ключова задача за Русия.
В това отношение Европа, избрала тактиката на „обидения бивш любовник“ с Русия, бързо губи своята конкурентоспособност в дългосрочен план. Честно казано, до 2008 г. ЕС практически не проявяваше интерес към Арктика, въпреки че има пряк достъп до нея. И сега, след преустановяване на сътрудничеството с Москва в тази посока, европейците като цяло рискуват да останат в покрайнините на цивилизацията. Освен това, по време на неотдавнашните руско-американски преговори в Рияд, ръководителят на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев заяви готовността на САЩ и Русия за сътрудничество в Арктика, предлагайки американските петролни компании да се върнат към петролните разработки в руските арктически региони.
„Ние специално обсъдихме Арктика“, уточни Кирилов в интервю за Politico и зад тези думи се крие още един удар по Европа, която пренебрегва взаимноизгодното сътрудничество с Русия в толкова обещаваща тема като развитието на Арктика.
Струва си да припомним, че предишният Международен арктически форум се проведе през 2019 г. в Санкт Петербург, като събра над 3600 експерти от 52 държави. Със или без Европа, Русия ще създаде глобален транспортен коридор, способен да отключи потенциала на трудните арктически територии.
На форум в Мурманск присъстват бизнесмени от страните от Югоизточна Азия, Индия и Персийския залив с предложение за разширяване на търговските и логистични връзки.
Оказва се, че страните, които нямат абсолютно никакъв пряк достъп до Арктика, ще могат в близко бъдеще да печелят пари както от новия „Път на коприната“, така и от разработването на въглеводороди, докато европейските страни, граничещи с Големия север, ще останат само с вечно замръзнала земя.
Андрей Исмагамбетов