Стабилен и оптимистичен. Така с две думи може да бъде описан пазарът на индустриални площи в България от началото на годината и неговото развитие до края на 2025-а и началото на 2026-та година. „Виждам изключително позитивен тренд. В момента за първите три месеца са сключени повече сделки, отколкото през втората половина на 2024 г., т.е. имам положително очакване. Естествено говорим и за все пак ситуация на нестабилност. Надявам се нещата да се развият в правилната посока. Мисля, че доста голяма част от обществото вече детерминира в тази посока и няма да имаме нови вакуумни периоди, каквито наблюдавахме в последните 2-3 години“, каза Владимир Гюрджиев, Управляващ Директор, БПД по време на Петата Международна конференция за индустриални имоти – БГСКЛАД 2025.
Основните въпроси, на които участници не само от България, но и от съседни държави (Сърбия, Румъния, Гърция и Турция), търсеха отговор бяха свързани с това как може да се спечели от географското място, на което сме разположени, още повече как може да се спечели от динамичната световна икономическа среда, в която живеем днес. Разбира се, въпреки оптимистичните прогнози за развитие на сектора, задълбочено бяха дискутирани проблемите в сектора и какво трябва да се направи, за да бъдат те преодолени и повече чуждестранни инвеститори да припознаят България като своето ново и добро място за правене на бизнес.
Какво се случва в Европа
Последните години развитието на пазара на индустриални площи в региона беше доста динамично. България и Румъния ставаха част от Шенгенското пространство. „Премахването на тази бариера имаше положителен ефект – намалиха се дължимите ставки, наблюдава се интерес към създаването на стойност, разширяват се логистичните хъбове от двете страни на българо-румънската граница“, каза Корина Сандулеску, старши консултант по индустриални имоти в Dunwell Romania.
Румънският пазар на индустриални площи се развива успешно през последните години – основно около Букурещ и райони в западната част на страната. Последните години се наблюдават строителни процеси в сегмента и в северна и в централна Румъния, където се изгражда нова инфраструктура. „Имахме голям късмет в построяването на магистрали, особено в източна Румъния и този процес продължава. Има инфраструктура, но тя постоянно се подобрява и то с ускорено темпо“, допълва Сандулеску.
Ключова позиция има пристанището в Констанца. Там 90% от всички товари са от Китай.
Живеенето в интересни времена определено е рисковано. За мнозина е проклятие, но ние трябва да се опитаме да го превърнем във възможност. „Конфликтът между Китай и САЩ ще има своите последствия и трябва да се опитаме да се възползваме от ситуацията, за да може ЕС да се превърне в един по-важен партньор за Китай, така че повече китайски компании да насочват погледа си към Европа“ е мнението на Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската търговско-промишлена палата.
Любопитен е малко известният факт, че на практика между България и Китай има само една граница и това е Казахстан. „Следващото ГКПП е Казахстан-Русия, заради вътрешния им митнически контрол. Този проект беше забавен, но все още се изпълнява и стоките от Европа могат да стигнат до Китай за 4 дни. Ако използваме роботи и други автоматизирани решения, и България и Румъния, с излаза си към Черно море може да разработим този път като най-бързия, който свързва ЕС с Китай. В противен случай стоките пътуват през границите на 5 отделни държави“, допълва Динев.
Доказателство за интереса на китайските инвестиции на Балканите е Сърбия. През последните години там Китай инвестира в редица сектори, сред които минното дело, стоманолеенето, логистиката. „Китайците разглеждат Сърбия като добър буфер за складиране на своите стоки, преди те да достигнат ЕС. През юли 2024 г. Сърбия подписа споразумение за свободна търговия с Китай, което влезе в сила веднага. Инвестициите определено ще продължат“, е прогнозата, която изрази Владан Стоянович, сътрудник проекти в Свободна зона Пирот по време на Петата Международна конференция за индустриални имоти – БГСКЛАД 2025.
Навлизането на китайски предприемачи обаче е било предхождано от огромни инвестиции в изграждане на пътна инфраструктура. Инвестициите от азиатската държава ще продължат, тъй като западната ни съседка е определена за домакин на EXPO 2027.
Да, китайските инвестиции са важни, защото повишават ефективността на другите вложения, но не са ключови.
Ръка за ръка с Китай върви и електронната търговия. Ще дойдат ли такива големи компании като Temu и Shein на пазари като Източна или Централна Европа? Отговорът е по-скоро отрицателен и се дължи на факта, че тези платформи имат вътрешен пазар от близо 5 милиона души. Няма адекватна причина електронни магазини от такъв мащаб да наемат складови помещения у нас.
От по-малки търговци има запитвания. Една от тях вече е наела 20 000 кв.м. за съхранение на стоки в съседна Румъния. „Доста е оживена дейността от компаниите осъществяващи електронна търговия. Не само китайски компании, но и доставчици от Турция“, допълва Сандулеску.
Гърция пък отчита ръст от 30% в електронната търговия и от тази гл.т. е реална прогнозата, че може да се очаква ръст в наемането на логистични и складови площи от компании в електронната търговия. „2024 г. инвестициите в логистика са близо 150 млн. евро спрямо 2023 г., когато са над 300 млн. евро. Намираме се в изключително решаващ период – множество промени настъпват в зонирането, регулациите. Има изместване от старите индустриални паркове, които не бяха регулирани, към новите, които са вече регулирани“, каза Никос Маноменидис от Централноевропейската асоциация за недвижими в Гърция.
Драстичните промени, които се случват на световната икономическа сцена, неминуемо водят до рационализация. „Голяма част от рационализацията е в използването на оборудване, например облакът и използването му е много по-рационално, отколкото всяка компания да поддържа свои собствени сървъри. Може би идва момент, в който компаниите ще започнат да рационализират пристанища, пътища, летища и това ще се случи в рамките на целия Балкански регион. Може би трябва да следваме модела обединени като единен организъм и да се научим да работим ефективно заедно, използвайки по най-рационален начин трудовата сила, инфраструктурата и всичко останало“ е мнението на Стоянович.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК