Мохамед Лакдар Хамина, първият режисьор, спечелил престижната награда „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан, е починал на 95-годишна възраст, съобщава БГНЕС.
Режисьорът получи наградата през 1975 г. за „Хроника на годините на огъня“, историческа драма за алжирската война за независимост.
Хамина, който беше най-възрастният носител на „Златна палма“, е участвал четири пъти във фестивала на Френската Ривиера.
Филмът му „Ветровете на Ауре“ от 1967 г. спечели наградата за най-добър дебют.
<blockquote class=“twitter-tweet“><p lang=“en“ dir=“ltr“>46 years ago, on May 23, 1975 Algeria won the Palme d'Or at the Cannes Film Festival with the film "Chronicle of the Burning Years" directed by Mohammed Lakhdar-Hamina. It was his second consecration after his victory in 1966, with the film "Vent des Aurès". <a href=“https://t.co/HuhPFakSLx“>pic.twitter.com/HuhPFakSLx</a></p>— Numidian Algeria (@AlgeriaZaman) <a href=“https://twitter.com/AlgeriaZaman/status/1416438893541527552?ref_src=twsrc%5Etfw“>July 17, 2021</a></blockquote> <script async src=“https://platform.twitter.com/widgets.js“ charset=“utf-8″></script>
Борбата за независимост на Алжир е в центъра на най-известното му произведение, което в шест глави от 1939 до 1954 г. разказва историята на една нация, като кулминацията е въстанието срещу френските колонизатори.
Роден на 26 февруари 1934 г. в М’сила, в планинския район Аурес в североизточна Алжирия, Хамина е син на скромни селяни от високите равнини. Учи в земеделско училище, след което в южния френски град Антиб, разположен по Средиземноморското крайбрежие, недалеч от Кан, където среща бъдещата си съпруга. Двамата имат четирима сина.
По време на алжирската война баща му е отвлечен, измъчван и убит от френската армия. През 1958 г. е мобилизиран и се присъединява към алжирската съпротива в Тунис.
Учи кино на практика, като работи като стажант по кинохроника, преди да се насочи към късометражни филми.