Украинската информационна агенция ArmyInform съобщи на 5 юни, че неназован служител на НАТО е заявил, че руските сили търпят средно жертви от 1140 военнослужещи на ден, от които близо 975 са убити в действие – много по-висок брой убити от стандартното съотношение един към трима убити в действие.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Служителят на НАТО отбеляза, че руските сили са понесли около 160 000 жертви от януари до април 2025 г. и че загубите остават високи въпреки лекия спад през май 2025 г. „поради забавяне на темпото на военните действия“. Украинският главнокомандващ генерал Олександър Сирски съобщи на 13 май, че руските сили са понесли около 177 000 жертви от 1 януари 2025 г. (средно 1351 на ден).
Този дневен процент е по-нисък от рекордно високия среден процент на жертви от 1523, който руските сили съобщават за ноември 2024 г., но все още ползват количества човешка сила, които са непропорционални на техните незначителни териториални придобивки.
Заместник-ръководителят на украинската президентска администрация Павло Палиса заяви на 4 юни, че Русия е завзела само 0,4% от общата територия на Украйна през 2024 г. и само 0,2% досега през 2025 г. Това до голяма степен е в съответствие с оценката на ISW за руския напредък съответно през 2024 г. и 2025 г.
Кремъл продължава усилията си да представи Русия като желаеща да участва в добросъвестни преговори за прекратяване на войната в Украйна, въпреки многократния отказ на Русия да предложи каквито и да било отстъпки. Руският президент Владимир Путин използва първия си телефонен разговор с папа Лъв XIV на 5 юни, за да твърди невярно, че Украйна ескалира войната, докато Русия е заинтересована от постигане на разрешаване на войната в Украйна чрез „политически и дипломатически средства“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 5 юни, че Путин е благодарил на папата за готовността на Ватикана да допринесе за мирно разрешаване на войната в Украйна.
Путин не е предложил никакви руски отстъпки, нито е посочил, че Кремъл е отстъпил от някое от исканията си към Украйна, които се равняват на пълна капитулация на Украйна.
Вместо това Путин е казал на папата, че всяко потенциално решение трябва да елиминира „основните причини“ за войната, повтаряйки дългогодишна реторична линия на Кремъл, насочена към невярно обвиняване на Украйна за руската инвазия. Висши руски служители многократно са определяли тези коренни причини като предполагаемо нарушение от страна на НАТО на задълженията да не се разширява на изток и предполагаеми нарушения от страна на Украйна на правата на рускоезичните малцинства в Украйна.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви на 3 юни, че Русия се стреми към „бърза победа“ в Украйна и „пълно унищожение“ на украинското правителство, което показва, че Кремъл остава незаинтересован от добросъвестни мирни преговори и краткосрочно разрешаване на войната, което не се съобразява с неговите искания.
Съюзниците и партньорите на Украйна продължиха да предоставят военна помощ на Украйна по време на Контактната група за отбрана на Украйна (форматът Рамщайн) на 4 и 5 юни. Нидерландският министър на отбраната Рубен Брекелманс заяви на 4 юни, че Нидерландия ще отпусне пакет на стойност 400 милиона евро за укрепване на военната сигурност на Украйна.
Пакетът ще включва над 100 кораба, включително патрулни лодки, транспортни лодки, прехващачи и кораби за специални операции; над 50 военноморски дрона; оръжейни системи; сензори; резервни части; и обучение за украински специалисти. Министърът на отбраната на Люксембург Юрико Бакес заяви на 5 юни, че Люксембург ще увеличи военната си помощ за Украйна с 50 процента до края на 2025 г.
Украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви на 4 юни, че Белгия е обявила дългосрочна инициатива за предоставяне на годишна помощ в размер на един милиард евро до 2029 г. и че Белгия ще прехвърли кораб за разминиране на Украйна.
Белгия, Швеция, Италия, Турция и Естония са се присъединили към коалицията за електронна война, а шведският министър на отбраната Пал Йонсон заяви, че Швеция ще съпредседателства коалицията с Германия.
Умеров заяви на 5 юни, че Дания, Швеция, Канада, Норвегия и Исландия първоначално ще внесат 428 милиона евро (приблизително 489 милиона долара) за разработване на „датския модел“, при който партньорите на Украйна купуват произведени в Украйна оръжия за украинската армия, и че партньорите на Украйна очакват да внесат 1,3 милиарда евро в „датския модел“ през 2025 г.
Умеров заяви, че част от средствата ще дойдат от печалби от замразени руски активи.
На 5 юни украинският министър на отбраната Рустем Умеров обяви стартирането на нова инициатива за съвместно производство на украинско оръжие в щатите Рамщайн, с цел снабдяване на украинската армия с оръжие и увеличаване на индустриалния капацитет на щатите Рамщайн.