Астероид или Бог?

Милена ВЪРБАНОВА

Преди няколко дни научният сайт bulgarianscienceproblems публикува моята статия „Предмет „Вероучение“ и предмет „Добродетели и религии“ са коренно различни понятия“, след което във форума се разгоря дискусия.

Един от участниците в нея коментира текста ми с думите: „Все още не можем да се произнесем по въпроса, защото не знаем кой стои в началото – астероидът или Бог“. Тази насмешлива забележка, която зад високомерната фасада на „научния скепсис“, приравнява и дори поставя Твореца по-долу от един каменен къс, ме предизвика да отправя към нейния автор следния отговор:

Уважаеми господа,

Бях решила да не участвам в коментарите във форума, но мнението на г-н Т., ме кара да наруша обещанието, което си дадох.

Тезата за „астероида“, който уж е донесъл на земята „спори на живота“ (или нещо подобно) от друго небесно тяло или „просто от космоса“, е много лесно разобличима. Достатъчно е да запитаме: а как се е зародил животът на „другата планета“ или „в космоса“? Веднага става ясно, че това с „астероида“ е елементарно избягване на въпроса как се е появил животът на Земята – мошенически трик, софистика, която цели да завоалира истинския проблем – кой е източникът на живота (на Земята, на „астероида“, на „другата планета“), откъде произтичат началата на живата природа (пък и на „мъртвата“, защото днес се знае, че мъртва природа няма – нито водата, нито земята са „мъртва природа“), на живите същества и човека?

Да зададеш въпрос кой стои в началото – „астероидът или Бог“ – е също толкова комично и абсурдно през 2025 г., както да се питаш „колко дяволи могат да се хванат на върха на една игла“ – въпрос, който „учените“ не на шега са си задавали през Средновековието.

Само преди век и половина (няма и толкова) отговорът на този въпрос е бил ясен – Бог е творец на Вселената, Земята, живите същества и човека. Пропагандирането на еволюционната теория на Дарвин обаче – умишлено налагана от „тайните общества“ с цел утвърждаване на атеизма (за консумация на останалото човечество, а не на самите тях – те никога не са вярвали в еволюционизма) – доведе до искрено отричане на съществуването на Бога. Заблудите на науки като физика и биология, които в края на 19 в. все още не са разполагали с необходимата основа и сегашните технологии за изследователска работа, „потвърждават“ атеистичната философия, че животът се е зародил „случайно“, че видовете са плод на еволюция и „естествен подбор“ и т.н.

В началото на 21 в. с бурното развитие на науките се постигна нов етап на познанието и се разбра, че никога никакъв „еволюционизъм“ не е имало, че видове, определени като „междинни“ и „измрели“, съществуват и днес, че 65 хромозома отдалечават всички животински видове от едноклетъчното същество, следователно видовете не са произлезли едни от други и т.н. и т.н. Откритията на знаменития руски учен Пьотр Гаряев са огромна крачка напред в познанието за сътворението на човека и всички живи същества, че думите са в състояние да променят ДНК, точно както древните автори (напр. Йоан Богослов) са писали – „Бог е Слово“. Речта и мисълта са у човека със самото му създаване – той никога не мучал нечленоразделно. Професор Гаряев е автор и на друго съкровено откритие – че всеки човек носи в себе си „клетка на Бога“.

Все повече изумителни доказателства се откриват за съществуването на древните цивилизации – живели на Земята преди човешката раса и обладавали изключително високо равнище на интелект и технологични възможности. Сега е ясно, че „тайните общества“, чието оръдие е напр. престъпният Смитсънов институт, ограбват, укриват и унищожават векове наред реликтите, останали от атлантската раса и разумните раси преди нея. Достатъчно е да спомена изумителното неотдавнашно откритие на дълбоките съоръжения под пирамидите, доказателствата за подземна атомна централа от прадревни времена в Габон, мегалитните строежи в Мексико, Перу, Боливия и толкова други.

Развитието на дълбоководните изследвания на морското и океанското дъно също непрекъснато допълват картината на разумното минало на планетата Земя, което не е започнало преди 100 хиляди години с австралопитеците. Теорията, че хората са произлезли от маймуната е измислена, за да унизи човека и цялото Божие творение. Митологиите на различните народи по света ясно говорят, че всички човешки раси са вярвали в креационизма и дори дават множество подробности как точно човекът е сътворен.

Никоя митология не съобщава, че сме произлезли от маймуни и за четири хиляди години записана човешка история няма оповестен нито един случай, в който маймуна да се е превърнала в човек. Доказано е, че прословутата Дарвинова мутация на гените, от която произлизат по-висши видове, не се потвърждава в действителността. Настъпи ли мутация, тя води само към израждане. Възможността „спори на живота“ да паднат „случайно“ на Земята и от тях да избуи всичко, което днес населява планетата, е милион пъти по-малка от тази шимпанзе да препише без грешка Библията 400 пъти.

В този форум всички сте научни работници най-вече в областта на точните дисциплини. Със сигурност вие знаете по-добре от мен, хуманитаристката, колко големи са днешните научни достижения и че те не влизат в противоречие с вярата, а напротив – потвърждават древната ѝ мъдрост.

Колосалната еволюционистка гавра, в която човечеството бе принудено да повярва чрез безалтернативното ѝ натрапване в образователната система на народите, цели – както писах и по-горе – да наложи атеизма и материализма като основен човешки мироглед. Това е пряк път към деградацията на човешкия род, защото материализмът не изгражда добродетели, а пороци – алчност, неблагодарност, подлост, себичност, пълна липса на състрадание. Какво остава от човека, когато е лишен от човечност, в какво се превръща той? Виждаме го в днешната реалност – човекът се превръща в звяр към по-слабите и в плазмодий пред по-силните. „Успял“ е този, който с престъпления е натрупал повече материални блага, „неудачник“ и „глупец“ е духовният човек, алтруистът, безсребреникът, верующият, християнинът. Това са критериите на материализма и безбожието. Докъде ни доведе тая вакханалия? До трансхуманизма и в крайна сметка до сатанизма. Защото този, който не вярва в Бог, неминуемо пада в капана и властта на сатаната. Конските капаци на атеизма са чудесно прикритие за неговото – на сатаната – съществуване. Казано е – най-голямата победа на дявола е, че накара хората да мислят, че дявол няма.

Земята е живо същество в пряка връзка с Духовния свят и Твореца. Ако се прекъсне тази благодатна нишка – чрез пагубна невяра и заблуда, човешкият род ще загине в собствената си мръсотия. Ще загине и Земята, която е създадена да бъде дом на любещи и отговорни пред своя Създател човеци. Ще повторя това, което писах в статията си – добродетелите имат духовен, идеален произход, те могат да бъдат възпитавани и опазени само чрез несъкрушима вяра в Бог. Твърденията на Красимир Вълчев – актуален титуляр на МОН, че „неконфесионалният“, факултативен предмет „добродетели и религии“ няма да се основава на вярата, а „само ще възпитава в добро“, са неизпълними. Какво „добро“ може да съществува извън Бог и Духовния свят, който е източник на всички добродетели?

Мисля си – защо някои хора се пристрастиха към атеизма като към наркотик, прилепиха се, враснаха се в него, без непременно да са комунисти, глобалисти, евроатлантици и соросоиди – тоест без да имат финансова и властова изгода от него? И си отговарям – атеизмът е единствената „религия“, според която всичко свършва с края на земния живот. Каквито и престъпления да си извършил, умираш, без да носиш отговорност за тях. Няма Божи съд, няма ад. Още по-добре е ако си успял да избегнеш и земното правосъдие.

Познавах атеисти, които цял живот самоуверено мъкнеха своя астероид или своята маймуна. И всички те на прага на смъртта молеха Бог за прошка.

В заключение ще припомня стария необорим аргумент за съществуването на Бога – когато влезем в един дом, в който цари съвършен порядък, това какво означава – че той има стопанин, нали?