Правителството обяви нова програма за управление на държавната собственост, като идентифицира 4400 държавни имота – сгради и поземлени терени. Те ще бъдат разделени в няколко графи, а програмата цели да осигури имоти за обществени нужди и държавни структури, както и да използва част от тях за компенсации при отчуждаване или конфискации, обясни министър-председателят.
За активите с инвестиционен потенциал, които в момента генерират разходи, се предвижда продажба чрез електронна платформа с явно наддаване под надзора на Агенцията за публичните предприятия, уточнява Trafficnews.
Средствата от продажбите пък ще постъпват в специален фонд за изграждане на социална инфраструктура – включително детски градини и училища. Други имоти ще бъдат дадени на концесия или под наем, за да се повишат приходите. Към решението на Министерския съвет са дадени указания и към всички министерства и държавни структури какво трябва да предприемат в следващите месеци, във връзка с недвижимата си собственост, която им е поверена.
В срок до 30 май те трябва да сложат своите имоти в отделните графи и по какъв начин е най-добре да бъдат използвани. След това до 30 юни ще предадат към Агенцията за публичните предприятие и контрол списък с имотите, които могат да бъдат продадени, за да се насрочи търг.
Какво ще направи кметът на Пловдив?
Казармите в града са най-обсъжданата тема под тепетата, а наскоро стана ясно, че стар военен имот ще бъде застроен с 12-етажни блокове до мол Плаза.
Точно до него има още два големи имота, които военните вероятно ще продадат в даден момент. Най-голям остава въпросът с огромните 450 дка в „Гладно поле“, които от години са с отпаднала необходимост. Въпреки че в ОУП по-голямата част от тях са дадени за озеленяване и образователната инфраструктура, ако градските властите не си го поискат, то той може да попадне в частни ръце, а там където е възможно да се застрои.
Съдбата на други два апетитни имота на Министерството на отбраната също поставя въпрос за бъдещето на съответните зони. Единият от тях е на кръстовището на бул. „Асеновградско шосе“ с бул. „Освобождение“. На част от него се очаква да бъде преместен Музеят на авиацията, но неясно е бъдещето на останалата част от парцела.
По същия начин са и имотите в подножието на Младежкия хълм – макар към момента там поделението все още да функционира, то е със затихващи функции. Според Общия устройствен план, там също може да се строят жилища, а вероятно това ще най-скъпият имот в историята на Пловдив, ако военните тръгнат да го продават.
Община Пловдив е длъжна да не допуска тези имоти да бъдат продадени през тази програма, но не изглежда кметът Костадин Димитров поне публично да е взел позиция за тях. Твърде е възможно отново градът да върви след събитията и да се опита да ограничи щети, които вече са нанесени.
Кметът трябва добре да помисли и за други важни държавни терени, необходими за изграждането на пътната инфраструктура. Вече втора година Димитров и БДЖ, и НКЖИ не могат да се разберат за парцел от 6 дка до ст. „Тодор Диев“. Без него развръзките от южната страна на пробива на Централна гара няма да могат да се изградят, а новият инфраструктурен проект за 100 млн. лева ще бъде на практика неизползваем.
Държавни имоти има и за разширението на бул. „Северен“ и новата връзка „Южен“ и „Тракия“, която свързва бул. „Ал. Стамболийски“ с ул. „Цар Симеон“ и „Асеновградско шосе“.
Ако сега градската управа не се опита да вземе тези терени, а се наложи след това да преговаря с частници или да ги отчуждава, ще е не просто щета за бюджета на града, а ще покаже пълна липса на визия в управлението на Пловдив.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК