Какво би се случило, ако от утре всяка държава трябва да оцелява, разчитайки единствено на това, което може да произведе, отгледа или улови в рамките на собствените си граници? Без внос, без износ. Само земята под краката ти, наличните семена и дивата природа наоколо. Ако смятате, че основни аграрни сили като САЩ или Китай са сред малкото, които биха се справили, грешите. Единствената страна в света, способна на пълна хранителна самодостатъчност, е… Гаяна.
Според ново проучване, публикувано в Nature Food и цитирано от Science Alert, малката южноамериканска държава с население под 1 милион души е единствената, която може да произвежда всички седем основни групи храни самостоятелно: зърнени култури, плодове, зеленчуци, месо, млечни продукти, бобови растения и мазнини.
Китай и Виетнам не са далеч – те успяват да покрият шест от седемте категории, но всяка друга страна би изпаднала в затруднение при подобен сценарий на глобална изолация.
Изследването, проведено от Университета в Гьотинген и Единбургския университет, обхваща 186 държави. Оказва се, че само 14% от тях могат да осигурят поне пет от седемте групи храни. Над една трета не покриват дори три. А шест държави – сред които Обединените арабски емирства, Йемен и Афганистан – не покриват нито една.
Ситуацията не се подобрява значително и при обединяване на ресурси. Например, държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив могат да осигурят само месо. Икономическите съюзи в Западна Африка и Карибите успяват да покрият едва по две хранителни категории.
Защо Гаяна успява?
Гаяна се справя именно защото е малка, произвежда според възможностите си и консумира в съответствие с тях. За разлика от повечето страни, които компенсират липсите чрез търговия, Гаяна не зависи от глобални вериги на доставки – нещо, което я прави уникална в съвременния свят.
Изводите от проучването идват на фона на политики, прилагани в последните години от правителства като това на Доналд Тръмп, които целяха да направят САЩ по-самостоятелни чрез търговски ограничения и мита – често в ущърб на самата страна.
Както обяснява водещият автор на изследването Йонас Щел, ключът към устойчива хранителна система е балансът между собствено производство и разумна международна търговия. „Произвеждайте колкото можете сами, но не си създавайте врагове сред търговските си партньори – особено с безцелни търговски войни“, предупреждава той.
Много държави зависят почти изцяло от един партньор за повече от половината от хранителния си внос – стратегия, която може да се окаже фатална при геополитическо напрежение или прекъсване на веригата за доставки. Един конфликт – и доставките на свинско, например, могат внезапно да спрат.
Изследването поставя важен въпрос: Колко уязвими сме в свят на нарастващи конфликти, климатични предизвикателства и икономически сътресения? Отговорът изглежда е: доста.
Докато светът търси решения за бъдещето на продоволствената сигурност, малката Гаяна неволно се оказва пример за стабилност – макар и с цената на ограничения мащаб и зависимост от собствените си възможности.