Сърцето започва да бие по-бързо, в стомаха пърхат пеперуди, а мислите се въртят само около един човек – усещането, което наричаме любов, изглежда не е толкова еднакво при двата пола, колкото често си мислим. Според ново международно изследване, мъжете се влюбват по-бързо от жените, макар че преживяват емоцията по различен начин.
Проучването, публикувано в Biology of Sex Differences, е проведено от екип учени от Австралия и Нова Зеландия, които анализират данни от 808 участници на възраст между 18 и 25 години. Всички те се самоопределят като „влюбени“ в момента на проучването. Извадката обхваща респонденти от 33 държави в Европа, Северна Америка и Южна Африка, а целта е да се изследват биологичните и социални различия в начина, по който мъжете и жените преживяват романтичната любов.
„Интересуваше ни дали биологичният пол оказва влияние върху това кога, как и колко интензивно се преживява любовта“, обяснява биологичният антрополог Адам Боуд от Австралийския национален университет.
Резултатите са категорични: мъжете обикновено се влюбват около месец по-рано от жените. Според изследователите това може да се дължи на социалния натиск мъжете да демонстрират по-бързо ангажираност, за да спечелят потенциална партньорка. Оказва се още, че мъжете се влюбват малко по-често, но са склонни към по-ниска степен на ангажираност. Жените, от своя страна, по-често се фиксират емоционално върху партньора си и преживяват любовта с по-голяма романтична интензивност.
Интересна е и разликата в момента, в който възниква чувството. 30% от мъжете признават, че са се влюбили преди връзката им да стане официална – за сравнение, това важи за под 20% от жените.
„Това е първото голямо крос-културно изследване, което систематично сравнява мъже и жени във връзка с преживяването на романтичната любов“, казва Боуд. „То предоставя убедителни доказателства, че между половете има различия, когато става въпрос за емоционално влюбване.“
Учените отчитат и фактори като възрастта на участниците и съотношението между мъже и жени в различните държави. Повечето различия между половете остават дори и след контролиране на тези променливи, с изключение на нивото на ангажираност, което се изравнява.
Особено внимание в изследването привлича връзката между равенството между половете и преживяването на любов. В държави с по-високи нива на полово равенство участниците съобщават за по-рядко влюбване, по-ниска обсесивност и по-малка склонност към дългосрочна ангажираност. Това предполага, че социалните норми и културната среда влияят не по-малко от биологията върху начина, по който обичаме.
„Любовта е изненадващо слабо изследвана тема, въпреки че играе ключова роля в изграждането на семейства, междуличностни връзки и култури. Нашата цел е да разберем по-добре този универсален човешки феномен – и да помогнем на хората да разберат себе си и връзките си“, заключава Боуд.
Изследването добавя нов пласт към разбирането ни за това колко различно – но и сходно – обичат мъжете и жените. И макар че любовта остава трудна за дефиниране, наука като тази ни приближава една крачка по-близо до отговора на въпроса: какво всъщност означава да си влюбен?