Преди едва няколко години Добруджа се покриваше в лилаво, а България беше световен лидер в производството на лавандулово масло. През 2021 г. площите с лавандула в страната достигнаха рекордните 90 хиляди декара, а земеделците печелеха между 200 и 250 лева на килограм масло. Днес, няколко сезона по-късно, „лилавата приказка“ е на път да се превърне в минало. Лавандуловите полета масово се изкореняват, а останалите производители едва оцеляват, съобщава Нова тв.
„Все по не лилавее Добруджа“, споделя Любомир Любенов, който е дребен земеделски производител от региона. Причините за краха на сектора са няколко – ниската изкупна цена на лавандуловото масло, високите производствени разходи, ръчният труд и прекомерните насаждения, насърчени от еврофинансираното „лавандулено злато“. В момента цената на килограм масло е едва 20 лева – в пъти по-ниска от реалната себестойност. „Цената трябва да е поне 60–80 лева, за да има смисъл“, казва Любенов.
„След бума от преди няколко години започнахме да произвеждаме по 2-3 пъти над световното потребление за година“, обяснява Добрин Начев, земеделец и собственик на дестилерия в област Добрич. „Големи количества масло залежават в складовете – това доведе до срив на цените и затруднен пазар“, добавя той. Начев отглежда 600 дка лавандула, но едва успява да поддържа рентабилността. Част от спасението намира в диверсификацията – сее също копър, салвия, хизоп, а в последните години – и царевица, и слънчоглед. За съжаление, и тези култури страдат от екстремна суша в региона.
Любенов е един от първите, стартирали лавандулово производство по програма „Млад фермер“ още през 2007 г. Според него евросубсидиите първоначално помогнали, но в дългосрочен план довели до пренасищане на пазара. „Бизнесът с лавандулата ще се върне там, откъдето тръгна – ще останат само тези с дестилерии, собствени пазари и затворен цикъл на производство“, прогнозира той.
Към момента лавандуловите насаждения в Добричко са спаднали до около 27 хиляди декара – три пъти по-малко спрямо пика преди четири години. Въпреки това, производители като Начев не губят надежда. „Ако не сме оптимисти, няма да работим. Всяка година си казваме – следващата ще е по-добра. И чакаме“, споделя земеделецът.
Докато светът все още обича аромата на лавандула, изглежда българските производители ще трябва да преосмислят пътя към устойчивото ѝ бъдеще – далеч от краткосрочната печалба и близо до реалната стойност на труда, който влагат.