Войната в Украйна, и по-специално новите руски удари, в контекста на преговорите за постигане на мирно споразумение е водещата тема в световния печат.
Френският в. „Уест-Франс“ припомня призива на президента на Франция Еманюел Макрон, който настоя за „решителни действия“, ако Москва продължава да „отказва мира“.
Американският президент Доналд Тръмп предложи 30-дневно пълно прекратяване на огъня преди близо месец, отбелязва френското издание, като цитира изказването на самия Макрон.
„Докато Украйна прие предложението на президента Тръмп за пълно и безусловно прекратяване на огъня за 30 дни преди почти месец и ние работим с всички наши партньори по планове за осигуряване на мир, Русия продължава войната с нова сила, без да се съобразява с мирното население“, каза френският държавен глава, цитиран от „Уест-Франс“.
Британският в. „Индипендънт“ подчертава, че Макрон направи това изявление два дни след руски ракетен удар по украинския град Кривой Рог, родното място на президента Володимир Зеленски. „Мислите ми са с децата и всички цивилни жертви на кървавите нападения, извършени от Русия, включително (нападението) на 4 април в Кривой Рог“, написа Макрон в социалната платформа „Екс“.
От своя страна Зеленски призова Запада да засили натиска върху Русия, след като тя извърши поредния си смъртоносен въздушен удар срещу Киев.
„Натискът върху Русия все още е недостатъчен и всекидневните руски удари по Украйна го доказват“, изтъкна украинският президент. Той добави, че при ударите е бил засегнат не само районът на столицата, а и Николаевска, Сумска, Харковска, Хмелницка и Черкаска област, пише „Индипендънт“.
„Броят на въздушните нападения се увеличава. По този начин Русия разкрива истинските си намерения – да продължи терора, докато светът ѝ позволява“, подчерта Зеленски.
„Ключът към механизма за санкции срещу Русия е в ръцете на Европа, а не на САЩ“, отбелязва от своя страна френският в. „Монд“ в редакционна статия.
С ускоряването на преговорите за прекратяване на огъня в Украйна бъдещето на западните санкции срещу режима на Владимир Путин е поставено под въпрос, посочва изданието. Вашингтон може и да реши да отмени редица ограничения, но разполага с много малко лостове за въздействие върху руската икономика, обяснява авторът на статията Стефан Лауер.
Едно отсъствие правеше впечатление в списъка с мита, обявени на 2 април от администрацията на Доналд Тръмп: за разлика от най-отдалечените острови в Антарктика и най-бедните страни, в тях не беше включен режимът на руския президент Владимир Путин, обръща внимание в. „Монд“.
Въпреки твърдението на Белия дом, че Москва вече е подложена на санкции, които „възпрепятстват всякаква значима търговия“, руският износ за САЩ възлиза на 3,2 милиарда евро, пише френският вестник, допълвайки, че това е повече от 130 други държави в света, които ще трябва да плащат мита. Нападнатата Украйна също ще трябва да плаща 10-процентни мита.
Това повдига въпроса за съдбата на западните санкции срещу Русия, отбелязва в. „Монд“. Докато Вашингтон настоява за възможно най-бързо спиране на сраженията, специалният пратеник на САЩ Стив Уиткоф, който е основен преговарящ за прекратяването на огъня, заяви миналия месец, че санкциите ще бъдат облекчени веднага след приключване на преговорите, без да се чака мирно споразумение или евентуална зелена светлина от Европа, продължава вестникът.
Но макар че Европа не беше поканена на масата за преговори, ролята ѝ може да се окаже от първостепенна важност, смята „Монд“. САЩ могат да отменят някои мерки за принуда, но те не разполагат с много способи за натиск върху руската икономика – по географски причини Русия е далеч по-зависима от ЕС, отколкото от САЩ, коментира изданието.
Преди началото на войната през 2022 г. търговските връзки между Москва и Вашингтон достигаха стойност от едва 35 милиарда долара, или 10 пъти по-малко от търговията между Русия и Европа, припомня в. „Монд“.
Москва нанесе ударите си срещу Киев в момент, когато Украйна скърби след смъртоносното нападение срещу родния град на Зеленски, отбелязва американският в. „Ню Йорк таймс“.
Руските удари с ракети и дронове не са спирали през последните три години, но се засилиха през последните седмици, на фона на водените под егидата на САЩ преговори за мир, посочва американското издание.
На фона на войната в Украйна балтийските страни изграждат отбранителна линия срещу евентуално руско нашествие, отбелязва британският в. „Телеграф“, като публикува и карта на „потенциални пътища за руско настъпление“.
Литва, Латвия и Естония възнамеряват да изградят 1000 бункера с противотанкови прегради. „Ще могат ли да ги довършат навреме?“, пита британското издание.