Повтаряемостта има странен ефект върху човешкия мозък. Явлението дежавю – онзи момент, в който ни се струва, че вече сме преживели нещо напълно ново – отдавна е обект на научно изследване. Но неговият по-рядък и дори по-странен „близнак“ – жамевю – разкрива още по-необичайна страна на съзнанието и паметта.
Жамевю (от френски – „никога виждано“) описва усещането, че нещо познато – дума, лице, място – изведнъж изглежда чуждо и нереално. В ново изследване, отличено с алтернативната научна награда Ig Nobel за литература, психолозите д-р Акира О’Конър от Университета Сейнт Андрюс и проф. Кристофър Мулен от Университета Гренобъл Алп анализират как повтарянето може да разруши усещането за познатост.
Изследването: когато една дума изгуби смисъл
В серия лабораторни експерименти 94 студенти били помолени да преписват думи отново и отново. Едни били често срещани като „врата“, други по-редки като „меч“. Приблизително 70% от участниците спирали поне веднъж, защото започвали да изпитват „странно усещане“, отговарящо на описанието на жамевю. Това обикновено се случвало след около 33 повторения на думата – или приблизително една минута писане.
Вторият експеримент включвал единствено думата „the“ – най-често срещаната дума в английския език. В този случай 55% от участниците спирали след около 27 повторения, съобщавайки, че думата започва да губи смисъл и дори изглежда като „измислица“.
Сред най-описателните отговори били:
„Колкото повече я гледах, толкова по-безсмислена ставаше.“
„Изгубих контрол над ръката си.“
„Не изглеждаше като истинска дума – все едно някой ме е излъгал да мисля, че е.“
Какво представлява жамевю?
За разлика от дежавю, което алармира системата за памет, че нещо „ново“ изглежда познато, жамевю сигнализира за обратното – че автоматичността на ума е прекрачила граница и е загубила връзка с реалността. Психолозите го разглеждат като своеобразен „предпазен механизъм“ на мозъка, който ни измъква от прекалено монотонни, повтарящи се процеси.
Това усещане може да се появи спонтанно или след дълго повтаряне – както при музиканти, които внезапно „загубват“ нотите на добре познато произведение, или шофьори, които се дезориентират на познат маршрут. Самият д-р О’Конър признава, че веднъж е трябвало да отбие в аварийната лента на магистралата, защото педалите и воланът му се сторили напълно непознати.
Основната хипотеза е т.нар. „насищане“ – пренасищане на менталното представяне, което води до загуба на смисъл. Това е сходно с феномена „вербална трансформация“, при който непрекъснатото повтаряне на дума кара мозъка да започне да чува сходни думи.
Жамевю е свързано и с някои аспекти на обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Хората, които многократно проверяват дали печката е изключена, могат в крайна сметка да загубят увереността си в реалността и така да попаднат в цикъл на съмнение и повтаряне.
Интересното е, че откритията на О’Конър и Мулен не са напълно нови. Още през 1907 г. пионерката в психологията Маргарет Флои Уошбърн публикува експеримент, показващ как думите губят смисъл при дълго повтаряне. Въпреки това, в съвременната наука подобни методи бяха занемарени.
Уникалният принос на съвременните изследователи е идеята, че загубата на смисъл не е просто когнитивен процес, а емоционално и телесно усещане – усещане, което можем да наречем с едно име: жамевю.
„Това е начин мозъкът да каже: ‘Стига толкова. Излез от автопилота.’“, обобщава проф. Мулен.
За работата си двамата учени получават Ig Nobel – награда, която отличава научни изследвания, които „първо те разсмиват, после те карат да се замислиш“. И в случая на жамевю – това е напълно вярно.
Със своя хумор, но и дълбочина, изследването поставя нов фокус върху начина, по който умът ни се справя с повторението – и напомня, че дори най-обикновените неща, като писането на дума, могат да отключат необикновени прозрения.