Човечеството е постигнало невероятни неща за кратката си история. Но въпреки технологичния напредък, богатството и дори социалния напредък, много от нас все още се борят с усещането за щастие.
Какво ни прави наистина доволни от живота? Отговорът на този въпрос се оказва по-сложен, отколкото изглежда – и според ново научно изследване, може би грешката е, че търсим универсален отговор за нещо дълбоко лично.
Изследване, публикувано в престижното списание Nature Human Behavior, предлага нова перспектива: вместо да спорим коя теория за щастието е вярна, трябва да се запитаме – за кого е вярна.
Водещият автор на изследването, Емори Бек – психолог от Калифорнийския университет в Дейвис, обяснява, че щастието зависи от различни фактори, които действат различно върху всеки човек. Изследването анализира над 40 000 души от пет страни – Австралия, Германия, Швейцария, Нидерландия и Обединеното кралство – в продължение на до 33 години, използвайки данни от национално представителни панели и мащабни анкети за удовлетвореност от живота.
Анкетите измервали както общата удовлетвореност от живота, така и конкретни области като здраве, жилище, доходи, взаимоотношения и работа.
Резултатите показали, че няма единен модел, който да обясни как хората изпитват щастие. При около половината от участниците имало ясно изразена еднопосочна връзка – удовлетворението от дадена сфера (например финансова стабилност) предопределяло цялостната оценка за живота. При една четвърт от участниците обаче имало двупосочна връзка – както конкретната сфера влияела на цялостното усещане за щастие, така и обратното. За част от хората въобще не се наблюдавали силни връзки между удовлетворението от различни житейски аспекти и общото им усещане за живот.
Тези различия поставят под въпрос валидността на традиционните модели за щастие, като „отдолу-нагоре“ (външни фактори като здраве, доходи, връзки влияят на щастието) и „отгоре-надолу“ (вътрешни нагласи и личностни черти определят как възприемаме живота си).
„Имаме приятели, които преживяват трудности, но въпреки това са щастливи – и други, които имат всичко, но не се чувстват добре,“ казва Бек. Това показва, че универсалният подход към щастието не улавя нюансите на личното преживяване.
Новата хипотеза на учените е проста, но революционна: вместо да търсим „правилния“ модел за всички, трябва да разберем кой модел е подходящ за всеки отделен човек. И може би така ще можем да изградим по-ефективни интервенции и политики за насърчаване на личното и общественото благополучие.
Накратко: щастието не е универсална формула. То е пъзел, чиито парченца са различни за всеки от нас. И колкото по-рано започнем да търсим отговорите вътре в себе си, а не в общите теории, толкова по-близо ще сме до това да го постигнем.