Седмица след официалното откриване на една от емблемите на Пловдив – Небет тепе, продължават работните дейности. Вкопават се подови светлини, на очертаните пътеки тепърва трябва да се полага настилка, коси се тревата. Така нито работниците могат да си довършат спокойно довършителните дейности по обекта, нито посетителите да се насладят на обновеното тепе.
Така и не е ясно, защо се бърза с откриването на обекта, като реставрационните дейности и ремонти продължиха близо 2.5 години. Вложени бяха близо 8 млн. лв. За идните 5 години достъпът до археологическия обект е безплатен, тъй като парите за по европейски проект, който забранява търговска дейност с обект, реновиран с тях. Така де факто такса „Вход“ може да бъде въведена след изтичането на този 5-годишен период.
Спорната ограда, която е около обекта, остава. Тя се намира от страната на Арменското училище и е дълга 50 метра. Поставянето ѝ не е съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство. „Заданието не изисква от проекта да бъде поставена ограда. Тя създава друг образ и начин на функциониране на комплекса, като ограничава достъпа. За нуждите на охраната на обекта е допустимо изграждането на видеонаблюдение“ пише в становището на Института.
На друго мнение е археологът, който ръководи разкопките на Небет тепе – София Христева. Според нея, ограда е поставена на най-стръмните места от комплекса и предпазва хората от инциденти.
Реставрационните работи разкриха и една от най-интересните части на Небет тепе – „тайния тунел“. Археолози предполагат, че той е бил таен подстъп към подножието на хълма, където се е складирала вода и провизии, по време на размирици. Също така е открито и водохранилище, за което дълго време се е смятало, че е от Средновековието или османската империя. Проучвателните дейности на археолозите показват, че става дума за най-ранното водохранилище на хълма построен през II век.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК
