Учени твърдят, че вкаменелостите на динозаврите могат да бъдат ключ към нови открития за раковите заболявания и да повлияят на бъдещото лечение на хората, предаде ДПА, цитирана от БТА.
В ново изследване, публикувано в списание Biology и подготвяно почти десетилетие, експерти от университета „Англия Ръскин“ във Великобритания и Имперския колеж в Лондон идентифицират запазени структури, подобни на червени кръвни клетки, във вкаменелост от динозавър.
Откритията показват, че праисторическите същества могат да бъдат използвани за изучаване на древни тумори. Това ще помогне за попълване на „пъзела“ от молекулярни блокове на рака и може да повлияе на бъдещите лечения за хората, отбелязва ДПА.
Идеята за изследването се заражда през 2016 г., когато професор Джъстин Стебинг, онколог в университета „Англия Ръскин“ във Великобритания, попада на статия за откриването на нов фосил в Румъния с тумор в челюстта.
Останките са на представител на вида Telmatosaurus transsylvanicus – динозавър с патешкоподобно лице, хранещ се с растения – екземпляр, живял преди 66-70 милиона години на територията на днешна Румъния.
„Джъстин каза: „Момчета, искам да отида и да извадя този тумор и да видя какво можем да извлечем от него“, спомня си д-р Бианкастела Церезър, специалист по ракови заболявания в Имперския колеж в Лондон, пред информационната агенция Прес асосиейшън.
„Искахме да видим дали туморът при динозавъра може да ни даде информация за паралел с човешкия рак, защото образуванието му е амелобластом – доброкачествен тумор в челюстта, който се среща и при хората“, допълни той.
От 2017 г. е съставен екип, включващ трима учени, които традиционно работят върху човешки ракови заболявания.
„Свързахме се с града в Румъния, който с голямо удоволствие ни предостави фосила“, казва Церезър. „Отидохме в Румъния и взехме екземпляра. Донесохме го и пробихме с много, много, много фина бормашина. След това го поставихме в този много сложен микроскоп… Това, което видяхме вътре, бяха някои структури, които приличаха на кръвни клетки“, разказа изследователят.
Техниката сканираща електронна микроскопия (SEM) позволява на изследователите да идентифицират във фосилизираната кост структури с ниска плътност, наподобяващи еритроцити или червени кръвни телца.
„Това означава, че можем да разгледаме рака не само при хора или при животински модели, но можем да го разгледаме преди десетки милиони години. Това ни помага да разберем ролята на околната среда върху заболяването“, допълни той. „Ако успеем да разберем по-добре рака, ще можем да предложим по-добри лечения“, отбелязва експертът, цитиран от ДПА.